1 С лед това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26: 7.} дойдоха да воюват против Иосафата.

And it cometh to pass after this, the sons of Moab have come in, and the sons of Ammon, and with them of the peoples, against Jehoshaphat to battle.

2 Т огава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

And they come in and declare to Jehoshaphat, saying, `Come against thee hath a great multitude from beyond the sea, from Aram, and lo, they in Hazezon-Tamar -- it En-Gedi.'

3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

And Jehoshaphat feareth, and setteth his face to seek to Jehovah, and proclaimeth a fast over all Judah;

4 И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

and Judah is gathered to inquire of Jehovah; also, from all the cities of Judah they have come in to seek Jehovah.

5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

And Jehoshaphat standeth in the assembly of Judah and Jerusalem, in the house of Jehovah, at the front of the new court,

6 Г осподи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

and saith, `O Jehovah, God of our fathers, art not Thou -- God in the heavens? yea, Thou art ruling over all kingdoms of the nations, and in Thy hand power and might, and there is none with Thee to station himself.

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

`Art not Thou our God? Thou hast dispossessed the inhabitants of this land from before Thy people Israel, and dost give it to the seed of Abraham Thy friend to the age,

8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

and they dwell in it, and build to Thee in it a sanctuary for Thy name, saying,

9 А ко ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

If evil doth come upon us -- sword, judgment, and pestilence, and famine -- we stand before this house, and before Thee, for Thy name in this house, and cry unto Thee out of our distress, and Thou dost hear and save.

10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

`And now, lo, sons of Ammon, and Moab, and mount Seir, whom Thou didst not grant to Israel to go in against in their coming out of the land of Egypt, for they turned aside from off them and destroyed them not,

11 е то как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

and lo, they are recompensing to us -- to come in to drive us out of Thy possession, that Thou hast caused us to possess.

12 Б оже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

`O our God, dost Thou not execute judgment upon them? for there is no power in us before this great multitude that hath come against us, and we know not what we do, but on Thee our eyes.'

13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

And all Judah are standing before Jehovah, also their infants, their wives, and their sons.

14 Т огава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

And upon Jahaziel, son of Zechariah, son of Benaiah, son of Jeiel, son of Mattaniah, the Levite, of the sons of Asaph, hath the Spirit of Jehovah been, in the midst of the assembly,

15 С лушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

and he saith, `Attend, all Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, and O king Jehoshaphat, Thus said Jehovah to you, Ye fear not, nor are afraid of the face of this great multitude, for not for you the battle, but for God.

16 С лезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

To-morrow, go ye down against them, lo, they are coming up by the ascent of Ziz, and ye have found them in the end of the valley, the front of the wilderness of Jeruel.

17 Н е ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

Not for you to fight in this; station yourselves, stand, and see the salvation of Jehovah with you, O Judah and Jerusalem -- be not afraid nor fear ye -- to-morrow go out before them, and Jehovah with you.'

18 Т огава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

And Jehoshaphat boweth -- face to the earth -- and all Judah and the inhabitants of Jerusalem have fallen before Jehovah, to bow themselves to Jehovah.

19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

And the Levites, of the sons of the Kohathites, and of the sons of the Korhites, rise to give praise to Jehovah, God of Israel, with a loud voice on high.

20 И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

And they rise early in the morning, and go out to the wilderness of Tekoa, and in their going out Jehoshaphat hath stood and saith, `Hear me, O Judah, and inhabitants of Jerusalem, remain stedfast in Jehovah your God, and be stedfast; remain stedfast in His prophets, and prosper.'

21 Т огава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

And he taketh counsel with the people, and appointeth singers to Jehovah, and those giving praise to the honour of holiness, in the going out before the armed, and saying, `Give ye thanks to Jehovah, for to the age His kindness.'

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

And at the time they have begun with singing and praise, Jehovah hath put ambushments against the sons of Ammon, Moab, and mount Seir, who are coming in to Judah, and they are smitten,

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

and the sons of Ammon stand up, and Moab, against the inhabitants of mount Seir, to devote and to destroy, and at their finishing with the inhabitants of Seir, they helped, a man against his neighbour, to destroy.

24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

And Judah hath come in unto the watch-tower, to the wilderness, and they look unto the multitude, and lo, they carcases fallen to the earth, and there is none escaped,

25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

and Jehoshaphat cometh in, and his people, to seize their spoil, and they find among them, in abundance, both goods and carcases, and desirable vessels, and they take spoil to themselves without prohibition, and they are three days seizing the spoil, for it abundant.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес.

And on the fourth day they have been assembled at the valley of Blessing, for there they blessed Jehovah: therefore they have called the name of that place, `Valley of Blessing,' unto this day.

27 Т огава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им.

And they turn back, every man of Judah and Jerusalem, and Jehoshaphat at their head, to go back unto Jerusalem with joy, for Jehovah hath made them rejoice over their enemies.

28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

And they come in to Jerusalem with psalteries, and with harps, and with trumpets, unto the house of Jehovah.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

And there is a fear of God on all kingdoms of the lands in their hearing that Jehovah hath fought with the enemies of Israel,

30 И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

and the kingdom of Jehoshaphat is quiet, and his God giveth rest to him round about.

31 Т ака Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

And Jehoshaphat reigneth over Judah, a son of thirty and five years in his reigning, and twenty and five years he hath reigned in Jerusalem, and the name of his mother Azubah daughter of Shilhi.

32 Т ой ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

And he walketh in the way of his father Asa, and hath not turned aside from it, to do that which is right in the eyes of Jehovah.

33 В исоките места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

Only, the high places have not turned aside, and still the people have not prepared their heart for the God of their fathers.

34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

And the rest of the matters of Jehoshaphat, the first and the last, lo, they are written among the matters of Jehu son of Hanani, who hath been mentioned on the book of the kings of Israel.

35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

And after this hath Jehoshaphat king of Judah joined himself with Ahaziah king of Israel, (he did wickedly in doing),

36 С дружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

and he joineth him with himself to make ships to go to Tarshish, and they make ships in Ezion-Geber,

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

and prophesy doth Eliezer son of Dodavah, of Mareshah, against Jehoshaphat, saying, `For thy joining thyself with Ahaziah, Jehovah hath broken up thy works;' and the ships are broken, and have not retained to go unto Tarshish.