1 С ега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

Let me sing, I pray you, for my beloved, A song of my beloved as to his vineyard: My beloved hath a vineyard in a fruitful hill,

2 О копа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.

And he fenceth it, and casteth out its stones, And planteth it a choice vine, And buildeth a tower in its midst, And also a wine press hath hewn out in it, And he waiteth for the yielding of grapes, And it yieldeth bad ones!

3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

And now, O inhabitant of Jerusalem, and man of Judah, Judge, I pray you, between me and my vineyard.

4 Щ о повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?

What -- to do still to my vineyard, That I have not done in it! Wherefore, I waited to the yielding of grapes, And it yieldeth bad ones!

5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

And now, pray, let me cause you to know, That which I am doing to my vineyard, To turn aside its hedge, And it hath been for consumption, To break down its wall, And it hath been for a treading-place.

6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

And I make it a waste, It is not pruned, nor arranged, And gone up have brier and thorn, And on the thick clouds I lay a charge, From raining upon it rain.

7 З ащото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

Because the vineyard of Jehovah of Hosts the house of Israel, And the man of Judah His pleasant plant, And He waiteth for judgment, and lo, oppression, For righteousness, and lo, a cry.

8 Г орко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

Wo those joining house to house, Field to field they bring near, till there is no place, And ye have been settled by yourselves In the midst of the land!

9 Г оспод на Силите ми <казва> в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави <къщи>;

By the weapons of Jehovah of Hosts Do not many houses a desolation become? Great and good without inhabitant!

10 З ащото десет уврата лозе ще дадат <само> един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45: 11.} <вино>, И един кор семе ще даде <само> една ефа <плод>,

For ten acres of vineyard do yield one bath, And an homer of seed yieldeth an ephah.

11 Г орко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

Wo those rising early in the morning, Strong drink they pursue! Tarrying in twilight, wine inflameth them!

12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

And harp, and psaltery, tabret, and pipe, And wine, have been their banquets, And the work of Jehovah they behold not, Yea, the work of His hands they have not seen.

13 З атова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

Therefore my people removed without knowledge, And its honourable ones are famished, And its multitude dried up of thirst.

14 З атова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

Therefore hath Sheol enlarged herself, And hath opened her mouth without limit. And gone down hath its honour, and its multitude, And its noise, and its exulting one -- into her.

15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

And bowed down is the low, and humbled the high, And the eyes of the haughty become low,

16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

And Jehovah of Hosts is high in judgment, And the Holy God sanctified in righteousness,

17 Т огава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

And fed have lambs according to their leading, And waste places of the fat ones Do sojourners consume.

18 Г орко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

Wo those drawing out iniquity with cords of vanity, And as thick ropes of the cart -- sin.

19 К оито казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

Who are saying, `Let Him hurry, Let Him hasten His work, that we may see, And let the counsel of the Holy One of Israel Draw near and come, and we know.'

20 Г орко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

Wo those saying to evil `good,' And to good `evil,' Putting darkness for light, and light for darkness, Putting bitter for sweet, and sweet for bitter.

21 Г орко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

Wo the wise in their own eyes, And -- before their own faces -- intelligent!

22 Г орко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

Wo the mighty to drink wine, And men of strength to mingle strong drink.

23 К оито за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

Declaring righteous the wicked for a bribe, And the righteousness of the righteous They turn aside from him.

24 З атова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

Therefore, as a tongue of fire devoureth stubble, And flaming hay falleth, Their root is as muck, And their flower as dust goeth up. Because they have rejected the law of Jehovah of Hosts, And the saying of the Holy One of Israel despised.

25 З а туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Therefore hath the anger of Jehovah burned among His people, And He stretcheth out His hand against it, And smiteth it, and the mountains tremble, And their carcase is as filth in the midst of the out-places. With all this His anger did not turn back, And still His hand is stretched out!

26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки <от тях> от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

And He lifted up an ensign to nations afar off, And hissed to it from the end of the earth, And lo, with haste, swift it cometh.

27 Н икой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

There is none weary, nor stumbling in it, It doth not slumber, nor sleep, Nor opened hath been the girdle of its loins, Nor drawn away the latchet of its sandals.

28 С трелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

Whose arrows sharp, and all its bows bent, Hoofs of its horses as flint have been reckoned, And its wheels as a hurricane!

29 Р евът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

Its roaring like a lioness, It roareth like young lions, And it howleth, and seizeth prey, And carrieth away safely, and there is none delivering.

30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина <и> неволя, И виделината помрачена през облаците й.

And it howleth against it in that day as the howling of a sea, And it hath looked attentively to the land, And lo, darkness -- distress, And light hath been darkened by its abundance!