1 Т огава теманецът Елифад в отговор рече:

And Eliphaz the Temanite answereth and saith: --

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

Doth a wise man answer vain knowledge? And fill an east wind his belly?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

To reason with a word not useful? And speeches -- no profit in them?

4 Н аистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

Yea, thou dost make reverence void, And dost diminish meditation before God.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

For thy mouth teacheth thine iniquity, And thou chooseth the tongue of the subtile.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

Thy mouth declareth thee wicked, and not I, And thy lips testify against thee.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

The first man art thou born? And before the heights wast thou formed?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Of the secret counsel of God dost thou hear? And withdrawest thou unto thee wisdom?

9 Щ о знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

What hast thou known, and we know not? Understandest thou -- and it is not with us?

10 И ма и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

Both the gray-headed And the very aged among us -- Greater than thy father days.

11 Б ожиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

Too few for thee are the comforts of God? And a gentle word with thee,

12 К акво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

What -- doth thine heart take thee away? And what -- are thine eyes high?

13 Т а обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

For thou turnest against God thy spirit? And hast brought out words from thy mouth:

14 Щ о е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

What man that he is pure, And that he is righteous, one born of woman?

15 Е то, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

Lo, in His holy ones He putteth no credence, And the heavens have not been pure in His eyes.

16 К олко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

Also -- surely abominable and filthy Is man drinking as water perverseness.

17 А з ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

I shew thee -- hearken to me -- And this I have seen and declare:

18 ( Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

Which the wise declare -- And have not hid -- from their fathers.

19 Н а които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

To them alone was the land given, And a stranger passed not over into their midst:

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

`All days of the wicked he is paining himself, And few years have been laid up for the terrible one.

21 У жасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

A fearful voice in his ears, In peace doth a destroyer come to him.

22 Н е вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

He believeth not to return from darkness, And watched he for the sword.

23 С кита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

He is wandering for bread -- `Where it?' He hath known that ready at his hand Is a day of darkness.

24 С кръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

Terrify him do adversity and distress, They prevail over him As a king ready for a boaster.

25 П онеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

For he stretched out against God his hand, And against the Mighty he maketh himself mighty.

26 С пусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

He runneth unto Him with a neck, With thick bosses of his shields.

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

For he hath covered his face with his fat, And maketh vigour over confidence.

28 Т ой се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

And he inhabiteth cities cut off, houses not dwelt in, That have been ready to become heaps.

29 Н яма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

He is not rich, nor doth his wealth rise, Nor doth he stretch out on earth their continuance.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

He turneth not aside from darkness, His tender branch doth a flame dry up, And he turneth aside at the breath of His mouth!

31 Н ека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

Let him not put credence in vanity, He hath been deceived, For vanity is his recompence.

32 П реди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

Not in his day is it completed, And his bending branch is not green.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

He shaketh off as a vine his unripe fruit, And casteth off as an olive his blossom.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

For the company of the profane gloomy, And fire hath consumed tents of bribery.

35 З ачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

To conceive misery, and to bear iniquity, Even their heart doth prepare deceit.