1 Т огава теманецът Елифад в отговор рече:

Então respondeu Elifaz, o temanita:

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

Porventura responderá o sábio com ciência de vento? E encherá do vento oriental o seu ventre,

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

argüindo com palavras que de nada servem, ou com razões com que ele nada aproveita?

4 Н аистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

Na verdade tu destróis a reverência, e impedes a meditação diante de Deus.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

Pois a tua iniqüidade ensina a tua boca, e escolhes a língua dos astutos.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

A tua própria boca te condena, e não eu; e os teus lábios testificam contra ti.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

És tu o primeiro homem que nasceu? Ou foste dado ã luz antes dos outeiros?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Ou ouviste o secreto conselho de Deus? E a ti só reservas a sabedoria?

9 Щ о знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

Que sabes tu, que nós não saibamos; que entendes, que não haja em nós?

10 И ма и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

Conosco estão os encanecidos e idosos, mais idosos do que teu pai.

11 Б ожиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

Porventura fazes pouco caso das consolações de Deus, ou da palavra que te trata benignamente?

12 К акво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

Por que te arrebata o teu coração, e por que flamejam os teus olhos,

13 Т а обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

de modo que voltas contra Deus o teú espírito, e deixas sair tais palavras da tua boca?

14 Щ о е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

Que é o homem, para que seja puro? E o que nasce da mulher, para que fique justo?

15 Е то, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

Eis que Deus não confia nos seus santos, e nem o céu é puro aos seus olhos;

16 К олко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

quanto menos o homem abominável e corrupto, que bebe a iniqüidade como a água?

17 А з ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

Escuta-me e to mostrarei; contar-te-ei o que tenho visto

18 ( Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

(o que os sábios têm anunciado e seus pais não o ocultaram;

19 Н а които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

aos quais somente era dada a terra, não havendo estranho algum passado por entre eles);

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

Todos os dias passa o ímpio em angústia, sim, todos os anos que estão reservados para o opressor.

21 У жасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

O sonido de terrores está nos seus ouvidos; na prosperidade lhe sobrevém o assolador.

22 Н е вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

Ele não crê que tornará das trevas, mas que o espera a espada.

23 С кита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

Anda vagueando em busca de pão, dizendo: Onde está? Bem sabe que o dia das trevas lhe está perto, ã mão.

24 С кръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

Amedrontam-no a angústia e a tribulação; prevalecem contra ele, como um rei preparado para a peleja.

25 П онеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

Porque estendeu a sua mão contra Deus, e contra o Todo-Poderoso se porta com soberba;

26 С пусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

arremete contra ele com dura cerviz, e com as saliências do seu escudo;

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

porquanto cobriu o seu rosto com a sua gordura, e criou carne gorda nas ilhargas;

28 Т ой се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

e habitou em cidades assoladas, em casas em que ninguem deveria morar, que estavam a ponto de tornar-se em montões de ruínas;

29 Н яма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

não se enriquecerá, nem subsistirá a sua fazenda, nem se estenderão pela terra as suas possessões.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

Não escapará das trevas; a chama do fogo secará os seus ramos, e ao sopro da boca de Deus desaparecerá.

31 Н ека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

Não confie na vaidade, enganando-se a si mesmo; pois a vaidade será a sua recompensa.

32 П реди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

Antes do seu dia se cumprirá, e o seu ramo não reverdecerá.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

Sacudirá as suas uvas verdes, como a vide, e deixará cair a sua flor como a oliveira.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

Pois a assembléia dos ímpios é estéril, e o fogo consumirá as tendas do suborno.

35 З ачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

Concebem a malícia, e dão ã luz a iniqüidade, e o seu coração prepara enganos.