1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Ai de ti que despojas, e que não foste despojado; e que procedes perfidamente, e que não foste tratado perfidamente! quando acabares de destruir, serás destruído; e, quando acabares de tratar perfidamente, perfidamente te tratarão.

2 Г осподи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

ç Senhor, tem misericórdia de nós; por ti temos esperado. Sê tu o nosso braço cada manhã, como também a nossa salvação no tempo da tribulação.

3 О т шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

Ao ruído do tumulto fogem os povos; ã tua exaltação as nações são dispersas.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

Então ajuntar-se-á o vosso despojo como ajunta a lagarta; como os gafanhotos saltam, assim sobre ele saltarão os homens.

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

O Senhor é exalçado, pois habita nas alturas; encheu a Sião de retidão e justiça.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Será ele a estabilidade dos teus tempos, abundância de salvação, sabedoria, e conhecimento; e o temor do Senhor é o seu tesouro.

7 Е то, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

Eis que os valentes estão clamando de fora; e os embaixadores da paz estão chorando amargamente.

8 Д румовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

As estradas estão desoladas, cessam os que passam pelas veredas; alianças se rompem, testemunhas se desprezam, e não se faz caso dos homens.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

A terra pranteia, desfalece; o Líbano se envergonha e se murcha; Sarom se tornou como um deserto; Basã e Carmelo ficam despidos de folhas.

10 С ега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Agora me levantarei, diz o Senhor; agora me erguerei; agora serei exaltado.

11 С лама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

Concebeis palha, produzis restolho; e o vosso fôlego é um fogo que vos devorará.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

E os povos serão como as queimas de cal, como espinhos cortados que são queimados no fogo.

13 С лушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Ouvi, vós os que estais longe, o que tenho feito; e vós, que estais vizinhos, reconhecei o meu poder.

14 Г решните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

Os pecadores de Sião se assombraram; o tremor apoderou-se dos ímpios. Quem dentre nós pode habitar com o fogo consumidor? quem dentre nós pode habitar com as labaredas eternas?

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

Aquele que anda em justiça, e fala com retidão; aquele que rejeita o ganho da opressão; que sacode as mãos para não receber peitas; o que tapa os ouvidos para não ouvir falar do derramamento de sangue, e fecha os olhos para não ver o mal;

16 Т ой ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

este habitará nas alturas; as fortalezas das rochas serão o seu alto refúgio; dar-se-lhe-á o seu pão; as suas águas serão certas.

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Os teus olhos verão o rei na sua formosura, e verão a terra que se estende em amplidão.

18 С ърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

O teu coração meditará no terror, dizendo: Onde está aquele que serviu de escrivão? onde está o que pesou o tributo? onde está o que contou as torres?

19 Н яма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

Não verás mais aquele povo feroz, povo de fala obscura, que não se pode compreender, e de língua tão estranha que não se pode entender.

20 П огледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Olha para Sião, a cidade das nossas festas solenes; os teus olhos verão a Jerusalém, habitação quieta, tenda que não será removida, cujas estacas nunca serão arrancadas, e das suas cordas nenhuma se quebrará.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Mas o Senhor ali estará conosco em majestade, nesse lugar de largos rios e correntes, no qual não entrará barco de remo, nem por ele passará navio grande.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Porque o Senhor é o nosso juiz; o Senhor é nosso legislador; o Senhor é o nosso rei; ele nos salvará.

23 В ъжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

As tuas cordas ficaram frouxas; elas não puderam ter firme o seu mastro, nem servir para estender a vela; então a presa de abundantes despojos se repartirá; e ate os coxos participarão da presa.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

E morador nenhum dirá: Enfermo estou; o povo que nela habitar será perdoado da sua iniqüidade.