1 ( По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

Em ti, Senhor, me refugio; nunca seja eu envergonhado; livra-me pela tua justiça!

2 П риклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

Inclina para mim os teus ouvidos, livra-me depressa! Sê para mim uma rocha de refúgio, uma casa de defesa que me salve!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

Porque tu és a minha rocha e a minha fortaleza; pelo que, por amor do teu nome, guia-me e encaminha-me.

4 И змъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

Tira-me do laço que me armaram, pois tu és o meu refúgio.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

Nas tuas mãos entrego o meu espírito; tu me remiste, ó Senhor, Deus da verdade.

6 М разя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

Odeias aqueles que atentam para ídolos vãos; eu, porém, confio no Senhor.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

Eu me alegrarei e regozijarei na tua benignidade, pois tens visto a minha aflição. Tens conhecido as minhas angústias,

8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

e não me entregaste nas mãos do inimigo; puseste os meus pés num lugar espaçoso.

9 С мили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

Tem compaixão de mim, ó Senhor, porque estou angustiado; consumidos estão de tristeza os meus olhos, a minha alma e o meu corpo.

10 З ащото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

Pois a minha vida está gasta de tristeza, e os meus anos de suspiros; a minha força desfalece por causa da minha iniqüidade, e os meus ossos se consomem.

11 Н а всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Por causa de todos os meus adversários tornei-me em opróbrio, sim, sobremodo o sou para os meus vizinhos, e horror para os meus conhecidos; os que me vêem na rua fogem de mim.

12 К ато някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;

Sou esquecido como um morto de quem não há memória; sou como um vaso quebrado.

13 З ащото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

Pois tenho ouvido a difamação de muitos, terror por todos os lados; enquanto juntamente conspiravam contra mim, maquinaram tirar-me a vida.

14 Н о аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

Mas eu confio em ti, ó Senhor; e digo: Tu és o meu Deus.

15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

Os meus dias estão nas tuas mãos; livra-me das mãos dos meus inimigos e dos que me perseguem.

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

Faze resplandecer o teu rosto sobre o teu servo; salva-me por tua bondade.

17 Г осподи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

Não seja eu envergonhado, ó Senhor, porque te invoco; envergonhados sejam os ímpios, emudeçam no Seol.

18 Н ека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

Emudeçam os lábios mentirosos, que falam insolentemente contra o justo, com arrogância e com desprezo.

19 К олко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

Oh! quão grande é a tua bondade, que guardaste para os que te temem, a qual na presença dos filhos dos homens preparaste para aqueles que em ti se refugiam!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

No abrigo da tua presença tu os escondes das intrigas dos homens; em um pavilhão os ocultas da contenda das línguas.

21 Б лагословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

Bendito seja o Senhor, pois fez maravilhosa a sua bondade para comigo numa cidade sitiada.

22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

Eu dizia no meu espanto: Estou cortado de diante dos teus olhos; não obstante, tu ouviste as minhas súplicas quando eu a ti clamei.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

Amai ao Senhor, vós todos os que sois seus santos; o Senhor guarda os fiéis, e retribui abundantemente ao que usa de soberba.

24 Д ерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

Esforçai-vos, e fortaleça-se o vosso coração, vós todos os que esperais no Senhor.