1 ( По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

(30-1) ^^Начальнику хора. Псалом Давида.^^ (30-2) На Тебя, Господи, уповаю, да не постыжусь вовек; по правде Твоей избавь меня;

2 П риклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

(30-3) приклони ко мне ухо Твое, поспеши избавить меня. Будь мне каменною твердынею, домом прибежища, чтобы спасти меня,

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

(30-4) ибо Ты каменная гора моя и ограда моя; ради имени Твоего води меня и управляй мною.

4 И змъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

(30-5) Выведи меня из сети, которую тайно поставили мне, ибо Ты крепость моя.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

(30-6) В Твою руку предаю дух мой; Ты избавлял меня, Господи, Боже истины.

6 М разя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

(30-7) Ненавижу почитателей суетных идолов, но на Господа уповаю.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

(30-8) Буду радоваться и веселиться о милости Твоей, потому что Ты призрел на бедствие мое, узнал горесть души моей

8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

(30-9) и не предал меня в руки врага; поставил ноги мои на пространном месте.

9 С мили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

(30-10) Помилуй меня, Господи, ибо тесно мне; иссохло от горести око мое, душа моя и утроба моя.

10 З ащото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

(30-11) Истощилась в печали жизнь моя и лета мои в стенаниях; изнемогла от грехов моих сила моя, и кости мои иссохли.

11 Н а всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

(30-12) От всех врагов моих я сделался поношением даже у соседей моих и страшилищем для знакомых моих; видящие меня на улице бегут от меня.

12 К ато някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;

(30-13) Я забыт в сердцах, как мертвый; я--как сосуд разбитый,

13 З ащото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

(30-14) ибо слышу злоречие многих; отвсюду ужас, когда они сговариваются против меня, умышляют исторгнуть душу мою.

14 Н о аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

(30-15) А я на Тебя, Господи, уповаю; я говорю: Ты--мой Бог.

15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

(30-16) В Твоей руке дни мои; избавь меня от руки врагов моих и от гонителей моих.

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

(30-17) Яви светлое лице Твое рабу Твоему; спаси меня милостью Твоею.

17 Г осподи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

(30-18) Господи! да не постыжусь, что я к Тебе взываю; нечестивые же да посрамятся, да умолкнут в аде.

18 Н ека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

(30-19) Да онемеют уста лживые, которые против праведника говорят злое с гордостью и презреньем.

19 К олко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

(30-20) Как много у Тебя благ, которые Ты хранишь для боящихся Тебя и которые приготовил уповающим на Тебя пред сынами человеческими!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

(30-21) Ты укрываешь их под покровом лица Твоего от мятежей людских, скрываешь их под сенью от пререкания языков.

21 Б лагословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

(30-22) Благословен Господь, что явил мне дивную милость Свою в укрепленном городе!

22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

(30-23) В смятении моем я думал: 'отвержен я от очей Твоих'; но Ты услышал голос молитвы моей, когда я воззвал к Тебе.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

(30-24) Любите Господа, все праведные Его; Господь хранит верных и поступающим надменно воздает с избытком.

24 Д ерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

(30-25) Мужайтесь, и да укрепляется сердце ваше, все надеющиеся на Господа!