1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
Но Сара, жена Аврамова, не рождала ему. У ней была служанка Египтянка, именем Агарь.
2 С арайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.
И сказала Сара Авраму: вот, Господь заключил чрево мое, чтобы мне не рождать; войди же к служанке моей: может быть, я буду иметь детей от нее. Аврам послушался слов Сары.
3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.
И взяла Сара, жена Аврамова, служанку свою, Египтянку Агарь, по истечении десяти лет пребывания Аврамова в земле Ханаанской, и дала ее Авраму, мужу своему, в жену.
4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.
Он вошел к Агари, и она зачала. Увидев же, что зачала, она стала презирать госпожу свою.
5 Т огава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.
И сказала Сара Авраму: в обиде моей ты виновен; я отдала служанку мою в недро твое; а она, увидев, что зачала, стала презирать меня; Господь пусть будет судьею между мною и между тобою.
6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.
Аврам сказал Саре: вот, служанка твоя в твоих руках; делай с нею, что тебе угодно. И Сара стала притеснять ее, и она убежала от нее.
7 Н о ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;
И нашел ее Ангел Господень у источника воды в пустыне, у источника на дороге к Суру.
8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.
И сказал ей: Агарь, служанка Сарина! откуда ты пришла и куда идешь? Она сказала: я бегу от лица Сары, госпожи моей.
9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}.
Ангел Господень сказал ей: возвратись к госпоже своей и покорись ей.
10 А нгелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради <своето> множество.
И сказал ей Ангел Господень: умножая умножу потомство твое, так что нельзя будет и счесть его от множества.
11 П осле ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти.
И еще сказал ей Ангел Господень: вот, ты беременна, и родишь сына, и наречешь ему имя Измаил, ибо услышал Господь страдание твое;
12 Т ой ще бъде между човеците, като див осел; <ще дига> ръката си против всекиго и всеки <ще дига> ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
он будет людьми, дикий осел; руки его на всех, и руки всех на него; жить будет он пред лицем всех братьев своих.
13 Т огава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?
И нарекла Господа, Который говорил к ней, именем: Ты Бог видящий меня. Ибо сказала она: точно я видела здесь в след видящего меня.
14 З атова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад.
Посему источник называется: Беэр-лахай-рои. Он находится между Кадесом и между Баредом.
15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.
Агарь родила Авраму сына; и нарек имя сыну своему, рожденному от Агари: Измаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
Аврам был восьмидесяти шести лет, когда Агарь родила Авраму Измаила.