Римляни 6 ~ К Римлянам 6

picture

1 Т огава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Что же скажем? оставаться ли нам в грехе, чтобы умножилась благодать? Никак.

2 Д а не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Мы умерли для греха: как же нам жить в нем?

3 И ли не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Неужели не знаете, что все мы, крестившиеся во Христа Иисуса, в смерть Его крестились?

4 З атова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Итак мы погреблись с Ним крещением в смерть, дабы, как Христос воскрес из мертвых славою Отца, так и нам ходить в обновленной жизни.

5 З ащото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;

Ибо если мы соединены с Ним подобием смерти Его, то должны быть и воскресения,

6 к ато знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

зная то, что ветхий наш человек распят с Ним, чтобы упразднено было тело греховное, дабы нам не быть уже рабами греху;

7 З ащото, който е умрял, той е оправдан от греха.

ибо умерший освободился от греха.

8 Н о ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

Если же мы умерли со Христом, то веруем, что и жить будем с Ним,

9 з наейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

зная, что Христос, воскреснув из мертвых, уже не умирает: смерть уже не имеет над Ним власти.

10 З ащото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.

Ибо, что Он умер, то умер однажды для греха; а что живет, то живет для Бога.

11 Т ака и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

Так и вы почитайте себя мертвыми для греха, живыми же для Бога во Христе Иисусе, Господе нашем.

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

Итак да не царствует грех в смертном вашем теле, чтобы вам повиноваться ему в похотях его;

13 Н ито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.

и не предавайте членов ваших греху в орудия неправды, но представьте себя Богу, как оживших из мертвых, и члены ваши Богу в орудия праведности.

14 З ащото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Грех не должен над вами господствовать, ибо вы не под законом, но под благодатью.

15 Т огава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Что же? станем ли грешить, потому что мы не под законом, а под благодатью? Никак.

16 Н е знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Неужели вы не знаете, что, кому вы отдаете себя в рабы для послушания, того вы и рабы, кому повинуетесь, или греха к смерти, или послушания к праведности?

17 Б лагодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

Благодарение Богу, что вы, быв прежде рабами греха, от сердца стали послушны тому образу учения, которому предали себя.

18 и , освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Освободившись же от греха, вы стали рабами праведности.

19 ( По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.

Говорю по человеческому, ради немощи плоти вашей. Как предавали вы члены ваши в рабы нечистоте и беззаконию на беззаконные, так ныне представьте члены ваши в рабы праведности на святые.

20 З ащото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

Ибо, когда вы были рабами греха, тогда были свободны от праведности.

21 К акъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

Какой же плод вы имели тогда?, каких ныне сами стыдитесь, потому что конец их--смерть.

22 Н о сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.

Но ныне, когда вы освободились от греха и стали рабами Богу, плод ваш есть святость, а конец--жизнь вечная.

23 З ащото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Ибо возмездие за грех--смерть, а дар Божий--жизнь вечная во Христе Иисусе, Господе нашем.