1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

Не премудрость ли взывает? и не разум ли возвышает голос свой?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

Она становится на возвышенных местах, при дороге, на распутиях;

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

она взывает у ворот при входе в город, при входе в двери:

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

'к вам, люди, взываю я, и к сынам человеческим голос мой!

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Научитесь, неразумные, благоразумию, и глупые--разуму.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

Слушайте, потому что я буду говорить важное, и изречение уст моих--правда;

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

ибо истину произнесет язык мой, и нечестие--мерзость для уст моих;

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

все слова уст моих справедливы; нет в них коварства и лукавства;

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

все они ясны для разумного и справедливы для приобретших знание.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Примите учение мое, а не серебро; лучше знание, нежели отборное золото;

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

потому что мудрость лучше жемчуга, и ничто из желаемого не сравнится с нею.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

Я, премудрость, обитаю с разумом и ищу рассудительного знания.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

Страх Господень--ненавидеть зло; гордость и высокомерие и злой путь и коварные уста я ненавижу.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

У меня совет и правда; я разум, у меня сила.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

Мною цари царствуют и повелители узаконяют правду;

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

мною начальствуют начальники и вельможи и все судьи земли.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Любящих меня я люблю, и ищущие меня найдут меня;

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

богатство и слава у меня, сокровище непогибающее и правда;

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

плоды мои лучше золота, и золота самого чистого, и пользы от меня больше, нежели от отборного серебра.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

Я хожу по пути правды, по стезям правосудия,

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

чтобы доставить любящим меня существенное благо, и сокровищницы их я наполняю.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

Господь имел меня началом пути Своего, прежде созданий Своих, искони;

23 О т вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

от века я помазана, от начала, прежде бытия земли.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

Я родилась, когда еще не существовали бездны, когда еще не было источников, обильных водою.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

Я родилась прежде, нежели водружены были горы, прежде холмов,

26 Д окато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

когда еще Он не сотворил ни земли, ни полей, ни начальных пылинок вселенной.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

Когда Он уготовлял небеса, там. Когда Он проводил круговую черту по лицу бездны,

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

когда утверждал вверху облака, когда укреплял источники бездны,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

когда давал морю устав, чтобы воды не переступали пределов его, когда полагал основания земли:

30 Т огава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

тогда я была при Нем художницею, и была радостью всякий день, веселясь пред лицем Его во все время,

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

веселясь на земном кругу Его, и радость моя с сынами человеческими.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Итак, дети, послушайте меня; и блаженны те, которые хранят пути мои!

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Послушайте наставления и будьте мудры, и не отступайте.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

Блажен человек, который слушает меня, бодрствуя каждый день у ворот моих и стоя на страже у дверей моих!

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

потому что, кто нашел меня, тот нашел жизнь, и получит благодать от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

а согрешающий против меня наносит вред душе своей: все ненавидящие меня любят смерть'.