1 Т ака се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Так совершены небо и земля и все воинство их.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
И совершил Бог к седьмому дню дела Свои, которые Он делал, и почил в день седьмый от всех дел Своих, которые делал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.
И благословил Бог седьмой день, и освятил его, ибо в оный почил от всех дел Своих, которые Бог творил и созидал.
4 Т ова е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
Вот происхождение неба и земли, при сотворении их, в то время, когда Господь Бог создал землю и небо,
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
и всякий полевой кустарник, которого еще не было на земле, и всякую полевую траву, которая еще не росла, ибо Господь Бог не посылал дождя на землю, и не было человека для возделывания земли,
6 н о пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
но пар поднимался с земли и орошал все лице земли.
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
И создал Господь Бог человека из праха земного, и вдунул в лице его дыхание жизни, и стал человек душею живою.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
И насадил Господь Бог рай в Едеме на востоке, и поместил там человека, которого создал.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
И произрастил Господь Бог из земли всякое дерево, приятное на вид и хорошее для пищи, и дерево жизни посреди рая, и дерево познания добра и зла.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>.
Из Едема выходила река для орошения рая; и потом разделялась на четыре реки.
11 И мето на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
Имя одной Фисон: она обтекает всю землю Хавила, ту, где золото;
12 И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък.
и золото той земли хорошее; там бдолах и камень оникс.
13 И мето на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
Имя второй реки Гихон: она обтекает всю землю Куш.
14 И мето на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
Имя третьей реки Хиддекель: она протекает пред Ассириею. Четвертая река Евфрат.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
И взял Господь Бог человека, и поселил его в саду Едемском, чтобы возделывать его и хранить его.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
И заповедал Господь Бог человеку, говоря: от всякого дерева в саду ты будешь есть,
17 н о от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
а от дерева познания добра и зла не ешь от него, ибо в день, в который ты вкусишь от него, смертью умрешь.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
И сказал Господь Бог: не хорошо быть человеку одному; сотворим ему помощника, соответственного ему.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Господь Бог образовал из земли всех животных полевых и всех птиц небесных, и привел к человеку, чтобы видеть, как он назовет их, и чтобы, как наречет человек всякую душу живую, так и было имя ей.
20 Т ака човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
И нарек человек имена всем скотам и птицам небесным и всем зверям полевым; но для человека не нашлось помощника, подобного ему.
21 Т огава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
И навел Господь Бог на человека крепкий сон; и, когда он уснул, взял одно из ребр его, и закрыл то место плотию.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
И создал Господь Бог из ребра, взятого у человека, жену, и привел ее к человеку.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
И сказал человек: вот, это кость от костей моих и плоть от плоти моей; она будет называться женою, ибо взята от мужа.
24 З атова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
Потому оставит человек отца своего и мать свою и прилепится к жене своей; и будут одна плоть.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
И были оба наги, Адам и жена его, и не стыдились.