1 Т ак совершены небо и земля и все воинство их.

Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

2 И совершил Бог к седьмому дню дела Свои, которые Он делал, и почил в день седьмый от всех дел Своих, которые делал.

И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

3 И благословил Бог седьмой день, и освятил его, ибо в оный почил от всех дел Своих, которые Бог творил и созидал.

И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.

4 В от происхождение неба и земли, при сотворении их, в то время, когда Господь Бог создал землю и небо,

Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

5 и всякий полевой кустарник, которого еще не было на земле, и всякую полевую траву, которая еще не росла, ибо Господь Бог не посылал дождя на землю, и не было человека для возделывания земли,

А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

6 н о пар поднимался с земли и орошал все лице земли.

но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

7 И создал Господь Бог человека из праха земного, и вдунул в лице его дыхание жизни, и стал человек душею живою.

И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

8 И насадил Господь Бог рай в Едеме на востоке, и поместил там человека, которого создал.

И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

9 И произрастил Господь Бог из земли всякое дерево, приятное на вид и хорошее для пищи, и дерево жизни посреди рая, и дерево познания добра и зла.

И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

10 И з Едема выходила река для орошения рая; и потом разделялась на четыре реки.

И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>.

11 И мя одной Фисон: она обтекает всю землю Хавила, ту, где золото;

Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

12 и золото той земли хорошее; там бдолах и камень оникс.

И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък.

13 И мя второй реки Гихон: она обтекает всю землю Куш.

Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

14 И мя третьей реки Хиддекель: она протекает пред Ассириею. Четвертая река Евфрат.

Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

15 И взял Господь Бог человека, и поселил его в саду Едемском, чтобы возделывать его и хранить его.

И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 И заповедал Господь Бог человеку, говоря: от всякого дерева в саду ты будешь есть,

И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

17 а от дерева познания добра и зла не ешь от него, ибо в день, в который ты вкусишь от него, смертью умрешь.

но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 И сказал Господь Бог: не хорошо быть человеку одному; сотворим ему помощника, соответственного ему.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

19 Г осподь Бог образовал из земли всех животных полевых и всех птиц небесных, и привел к человеку, чтобы видеть, как он назовет их, и чтобы, как наречет человек всякую душу живую, так и было имя ей.

И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

20 И нарек человек имена всем скотам и птицам небесным и всем зверям полевым; но для человека не нашлось помощника, подобного ему.

Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

21 И навел Господь Бог на человека крепкий сон; и, когда он уснул, взял одно из ребр его, и закрыл то место плотию.

Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

22 И создал Господь Бог из ребра, взятого у человека, жену, и привел ее к человеку.

И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

23 И сказал человек: вот, это кость от костей моих и плоть от плоти моей; она будет называться женою, ибо взята от мужа.

А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

24 П отому оставит человек отца своего и мать свою и прилепится к жене своей; и будут одна плоть.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

25 И были оба наги, Адам и жена его, и не стыдились.

А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.