1 В тот день воспела Девора и Варак, сын Авиноамов, сими словами:

В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2 И зраиль отмщен, народ показал рвение; прославьте Господа!

За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

3 С лушайте, цари, внимайте, вельможи: я Господу, я пою, бряцаю Господу Богу Израилеву.

Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4 К огда выходил Ты, Господи, от Сеира, когда шел с поля Едомского, тогда земля тряслась, и небо капало, и облака проливали воду;

Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

5 г оры таяли от лица Господа, даже этот Синай от лица Господа Бога Израилева.

Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6 В о дни Самегара, сына Анафова, во дни Иаили, были пусты дороги, и ходившие прежде путями прямыми ходили тогда окольными дорогами.

В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 Н е стало обитателей в селениях у Израиля, не стало, доколе не восстала я, Девора, доколе не восстала я, мать в Израиле.

Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

8 И збрали новых богов, оттого война у ворот. Виден ли был щит и копье у сорока тысяч Израиля?

Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

9 С ердце мое к вам, начальники Израилевы, к ревнителям в народе; прославьте Господа!

Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 Е здящие на ослицах белых, сидящие на коврах и ходящие по дороге, пойте песнь!

Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

11 С реди голосов собирающих стада при колодезях, там да воспоют хвалу Господу, хвалу вождям Израиля! Тогда выступил ко вратам народ Господень.

Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

12 В оспряни, воспряни, Девора! воспряни, воспряни! воспой песнь! Восстань, Варак! и веди пленников твоих, сын Авиноамов!

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13 Т огда немногим из сильных подчинил Он народ; Господь подчинил мне храбрых.

Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 О т Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика; за тобою Вениамин, среди народа твоего; от Махира шли начальники, и от Завулона владеющие тростью писца.

Които са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15 И князья Иссахаровы с Деворою, и Иссахар так же, как Варак, бросился в долину пеший. В племенах Рувимовых большое разногласие.

И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

16 Ч то сидишь ты между овчарнями, слушая блеяние стад? В племенах Рувимовых большое разногласие.

Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

17 Г алаад живет за Иорданом, и Дану чего бояться с кораблями? Асир сидит на берегу моря и у пристаней своих живет спокойно.

Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

18 З авулон--народ, обрекший душу свою на смерть, и Неффалим--на высотах поля.

Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

19 П ришли цари, сразились, тогда сразились цари Ханаанские в Фанаахе у вод Мегиддонских, но не получили нимало серебра.

Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

20 С неба сражались, звезды с путей своих сражались с Сисарою.

От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 П оток Киссон увлек их, поток Кедумим, поток Киссон. Попирай, душа моя, силу!

Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

22 Т огда ломались копыта конские от побега, от побега сильных его.

Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23 П рокляните Мероз, говорит Ангел Господень, прокляните, прокляните жителей его за то, что не пришли на помощь Господу, на помощь Господу с храбрыми.

Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

24 Д а будет благословенна между женами Иаиль, жена Хевера Кенеянина, между женами в шатрах да будет благословенна!

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена.

25 В оды просил он: молока подала она, в чаше вельможеской принесла молока лучшего.

Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

26 р уку свою протянула к колу, а правую свою к молоту работников; ударила Сисару, поразила голову его, разбила и пронзила висок его.

Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

27 К ногам ее склонился, пал и лежал, к ногам ее склонился, пал; где склонился, там и пал сраженный.

При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

28 В окно выглядывает и вопит мать Сисарина сквозь решетку: что долго не идет конница его, что медлят колеса колесниц его?

Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 У мные из ее женщин отвечают ей, и сама она отвечает на слова свои:

Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

30 в ерно, они нашли, делят добычу, по девице, по две девицы на каждого воина, в добычу полученная разноцветная Сисаре, полученная в добычу разноцветная одежда, вышитая с обеих сторон, снятая с плеч пленника.

Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист.

31 Т ак да погибнут все враги Твои, Господи! Любящие же Его как солнце, восходящее во всей силе своей! --И покоилась земля сорок лет.

Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.