1 Я человек, испытавший горе от жезла гнева Его.

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 О н повел меня и ввел во тьму, а не во свет.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 Т ак, Он обратился на меня и весь день обращает руку Свою;

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 и змождил плоть мою и кожу мою, сокрушил кости мои;

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 о городил меня и обложил горечью и тяготою;

Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

6 п осадил меня в темное место, как давно умерших;

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 о кружил меня стеною, чтобы я не вышел, отяготил оковы мои,

Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 и когда я взывал и вопиял, задерживал молитву мою;

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 к аменьями преградил дороги мои, извратил стези мои.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 О н стал для меня как бы медведь в засаде, лев в скрытном месте;

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 и звратил пути мои и растерзал меня, привел меня в ничто;

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 н атянул лук Свой и поставил меня как бы целью для стрел;

Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 п ослал в почки мои стрелы из колчана Своего.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 Я стал посмешищем для всего народа моего, вседневною песнью их.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 О н пресытил меня горечью, напоил меня полынью.

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 С окрушил камнями зубы мои, покрыл меня пеплом.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 И удалился мир от души моей; я забыл о благоденствии,

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 и сказал я: погибла сила моя и надежда моя на Господа.

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

19 П омысли о моем страдании и бедствии моем, о полыни и желчи.

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 Т вердо помнит это душа моя и падает во мне.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 В от что я отвечаю сердцу моему и потому уповаю:

<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 п о милости Господа мы не исчезли, ибо милосердие Его не истощилось.

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 О но обновляется каждое утро; велика верность Твоя!

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 Г осподь часть моя, говорит душа моя, итак буду надеяться на Него.

Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 Б лаг Господь к надеющимся на Него, к душе, ищущей Его.

Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 Б лаго тому, кто терпеливо ожидает спасения от Господа.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 Б лаго человеку, когда он несет иго в юности своей;

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 с идит уединенно и молчит, ибо Он наложил его на него;

Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

29 п олагает уста свои в прах,: 'может быть, еще есть надежда';

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 п одставляет ланиту свою биющему его, пресыщается поношением,

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 и бо не навек оставляет Господь.

Защото Господ не отхвърля до века.

32 Н о послал горе, и помилует по великой благости Своей.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 И бо Он не по изволению сердца Своего наказывает и огорчает сынов человеческих.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 Н о, когда попирают ногами своими всех узников земли,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 к огда неправедно судят человека пред лицем Всевышнего,

Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 к огда притесняют человека в деле его: разве не видит Господь?

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 К то это говорит: 'и то бывает, чему Господь не повелел быть'?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 Н е от уст ли Всевышнего происходит бедствие и благополучие?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 З ачем сетует человек живущий? всякий сетуй на грехи свои.

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 И спытаем и исследуем пути свои, и обратимся к Господу.

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 В ознесем сердце наше и руки к Богу, на небесах:

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

42 м ы отпали и упорствовали; Ты не пощадил.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 Т ы покрыл Себя гневом и преследовал нас, умерщвлял, не щадил;

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 Т ы закрыл Себя облаком, чтобы не доходила молитва наша;

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 с ором и мерзостью Ты сделал нас среди народов.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 Р азинули на нас пасть свою все враги наши.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 У жас и яма, опустошение и разорение--доля наша.

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 П отоки вод изливает око мое о гибели дщери народа моего.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 О ко мое изливается и не перестает, ибо нет облегчения,

Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

50 д околе не призрит и не увидит Господь с небес.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 О ко мое опечаливает душу мою ради всех дщерей моего города.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 В сячески усиливались уловить меня, как птичку, враги мои, без всякой причины;

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 п овергли жизнь мою в яму и закидали меня камнями.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 В оды поднялись до головы моей; я сказал: 'погиб я'.

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 Я призывал имя Твое, Господи, из ямы глубокой.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Т ы слышал голос мой; не закрой уха Твоего от воздыхания моего, от вопля моего.

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Т ы приближался, когда я взывал к Тебе, и говорил: 'не бойся'.

Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58 Т ы защищал, Господи, дело души моей; искуплял жизнь мою.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 Т ы видишь, Господи, обиду мою; рассуди дело мое.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 Т ы видишь всю мстительность их, все замыслы их против меня.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Т ы слышишь, Господи, ругательство их, все замыслы их против меня,

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 р ечи восстающих на меня и их ухищрения против меня всякий день.

Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63 В оззри, сидят ли они, встают ли, я для них--песнь.

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 В оздай им, Господи, по делам рук их;

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 п ошли им помрачение сердца и проклятие Твое на них;

Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 п реследуй их, Господи, гневом, и истреби их из поднебесной.

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.