1 Я нарцисс Саронский, лилия долин!

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Ч то лилия между тернами, то возлюбленная моя между девицами.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Ч то яблоня между лесными деревьями, то возлюбленный мой между юношами. В тени ее люблю я сидеть, и плоды ее сладки для гортани моей.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 О н ввел меня в дом пира, и знамя его надо мною--любовь.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 П одкрепите меня вином, освежите меня яблоками, ибо я изнемогаю от любви.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Л евая рука его у меня под головою, а правая обнимает меня.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 З аклинаю вас, дщери Иерусалимские, сернами или полевыми ланями: не будите и не тревожьте возлюбленной, доколе ей угодно.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

8 Г олос возлюбленного моего! вот, он идет, скачет по горам, прыгает по холмам.

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 Д руг мой похож на серну или на молодого оленя. Вот, он стоит у нас за стеною, заглядывает в окно, мелькает сквозь решетку.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 В озлюбленный мой начал говорить мне: встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 В от, зима уже прошла; дождь миновал, перестал;

Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 ц веты показались на земле; время пения настало, и голос горлицы слышен в стране нашей;

Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 с моковницы распустили свои почки, и виноградные лозы, расцветая, издают благовоние. Встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 Г олубица моя в ущелье скалы под кровом утеса! покажи мне лице твое, дай мне услышать голос твой, потому что голос твой сладок и лице твое приятно.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Л овите нам лисиц, лисенят, которые портят виноградники, а виноградники наши в цвете.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 В озлюбленный мой принадлежит мне, а я ему; он пасет между лилиями.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 Д околе день дышит, и убегают тени, возвратись, будь подобен серне или молодому оленю на расселинах гор.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.