1 П рихоти ищет своенравный, восстает против всего умного.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 Г лупый не любит знания, а только бы выказать свой ум.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 С приходом нечестивого приходит и презрение, а с бесславием--поношение.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 С лова уст человеческих--глубокие воды; источник мудрости--струящийся поток.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 Н ехорошо быть лицеприятным к нечестивому, чтобы ниспровергнуть праведного на суде.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 У ста глупого идут в ссору, и слова его вызывают побои.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 Я зык глупого--гибель для него, и уста его--сеть для души его.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 С лова наушника--как лакомства, и они входят во внутренность чрева.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 Н ерадивый в работе своей--брат расточителю.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 И мя Господа--крепкая башня: убегает в нее праведник--и безопасен.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 И мение богатого--крепкий город его, и как высокая ограда в его воображении.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 П еред падением возносится сердце человека, а смирение предшествует славе.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 К то дает ответ не выслушав, тот глуп, и стыд ему.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 Д ух человека переносит его немощи; а пораженный дух--кто может подкрепить его?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 С ердце разумного приобретает знание, и ухо мудрых ищет знания.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 П одарок у человека дает ему простор и до вельмож доведет его.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 П ервый в тяжбе своей прав, но приходит соперник его и исследывает его.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 Ж ребий прекращает споры и решает между сильными.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 О злобившийся брат крепкого города, и ссоры подобны запорам замка.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 О т плода уст человека наполняется чрево его; произведением уст своих он насыщается.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 С мерть и жизнь--во власти языка, и любящие его вкусят от плодов его.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 К то нашел жену, тот нашел благо и получил благодать от Господа.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 С мольбою говорит нищий, а богатый отвечает грубо.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 К то хочет иметь друзей, тот и сам должен быть дружелюбным; и бывает друг, более привязанный, нежели брат.

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.