1 П ророчество о Дамаске. --Вот, Дамаск исключается из городов и будет грудою развалин.

Наложеното за Дамаск <пророчество>: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

2 Г орода Ароерские будут покинуты, --останутся для стад, которые будут отдыхать там, и некому будет пугать их.

Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3 Н е станет твердыни Ефремовой и царства Дамасского с остальною Сириею; с ними будет то же, что со славою сынов Израиля, говорит Господь Саваоф.

Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

4 И будет в тот день: умалится слава Иакова, и тучное тело его сделается тощим.

И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

5 Т о же будет, что по собрании хлеба жнецом, когда рука его пожнет колосья, и когда соберут колосья в долине Рефаимской.

И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

6 И останутся у него, как бывает при обивании маслин, две-три ягоды на самой вершине, или четыре-пять на плодоносных ветвях, говорит Господь, Бог Израилев.

Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

7 В тот день обратит человек взор свой к Творцу своему, и глаза его будут устремлены к Святому Израилеву;

В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

8 и не взглянет на жертвенники, на дело рук своих, и не посмотрит на то, что сделали персты его, на кумиры Астарты и Ваала.

Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 В тот день укрепленные города его будут, как развалины в лесах и на вершинах гор, оставленные пред сынами Израиля, --и будет пусто.

В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане <там> запустение.

10 И бо ты забыл Бога спасения твоего, и не воспоминал о скале прибежища твоего; оттого развел увеселительные сады и насадил черенки от чужой лозы.

Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

11 В день насаждения твоего ты заботился, чтобы оно росло и чтобы посеянное тобою рано расцвело; но в день собирания не куча жатвы будет, но скорбь жестокая.

В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

12 У вы! шум народов многих! шумят они, как шумит море. Рев племен! они ревут, как ревут сильные воды.

Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

13 Р евут народы, как ревут сильные воды; но Он погрозил им и они далеко побежали, и были гонимы, как прах по горам от ветра и как пыль от вихря.

Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

14 В ечер--и вот ужас! и прежде утра уже нет его. Такова участь грабителей наших, жребий разорителей наших.

Привечер, ето смущение, <И> преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.