1 Н е ревнуй злым людям и не желай быть с ними,

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 п отому что о насилии помышляет сердце их, и о злом говорят уста их.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 М удростью устрояется дом и разумом утверждается,

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 и с уменьем внутренности его наполняются всяким драгоценным и прекрасным имуществом.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 Ч еловек мудрый силен, и человек разумный укрепляет силу свою.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 П оэтому с обдуманностью веди войну твою, и успех при множестве совещаний.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 Д ля глупого слишком высока мудрость; у ворот не откроет он уст своих.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 К то замышляет сделать зло, того называют злоумышленником.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 П омысл глупости--грех, и кощунник--мерзость для людей.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 Е сли ты в день бедствия оказался слабым, то бедна сила твоя.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 С пасай взятых на смерть, и неужели откажешься от обреченных на убиение?

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 С кажешь ли: 'вот, мы не знали этого'? А Испытующий сердца разве не знает? Наблюдающий над душею твоею знает это, и воздаст человеку по делам его.

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 Е шь, сын мой, мед, потому что он приятен, и сот, который сладок для гортани твоей:

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 т аково и познание мудрости для души твоей. Если ты нашел, то есть будущность, и надежда твоя не потеряна.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 Н е злоумышляй, нечестивый, против жилища праведника, не опустошай места покоя его,

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 и бо семь раз упадет праведник, и встанет; а нечестивые впадут в погибель.

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 Н е радуйся, когда упадет враг твой, и да не веселится сердце твое, когда он споткнется.

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 И наче, увидит Господь, и неугодно будет это в очах Его, и Он отвратит от него гнев Свой.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 Н е негодуй на злодеев и не завидуй нечестивым,

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 п отому что злой не имеет будущности, --светильник нечестивых угаснет.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 Б ойся, сын мой, Господа и царя; с мятежниками не сообщайся,

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 п отому что внезапно придет погибель от них, и беду от них обоих кто предузнает?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 С казано также мудрыми: иметь лицеприятие на суде--нехорошо.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 К то говорит виновному: 'ты прав', того будут проклинать народы, того будут ненавидеть племена;

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 а обличающие будут любимы, и на них придет благословение.

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 В уста целует, кто отвечает словами верными.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 С оверши дела твои вне дома, окончи их на поле твоем, и потом устрояй и дом твой.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 Н е будь лжесвидетелем на ближнего твоего: к чему тебе обманывать устами твоими?

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 Н е говори: 'как он поступил со мною, так и я поступлю с ним, воздам человеку по делам его'.

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 П роходил я мимо поля человека ленивого и мимо виноградника человека скудоумного:

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 и вот, все это заросло терном, поверхность его покрылась крапивою, и каменная ограда его обрушилась.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 И посмотрел я, и обратил сердце мое, и посмотрел и получил урок:

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 ' немного поспишь, немного подремлешь, немного, сложив руки, полежишь, --

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 и придет, прохожий, бедность твоя, и нужда твоя--как человек вооруженный'.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,