1 B e not thou envious of evil men, neither desire to be with them;

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 f or their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 T hrough wisdom is a house built, and by understanding it is established;

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 a nd by knowledge are the chambers filled with all precious and pleasant substance.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 A wise man is strong, and a man of knowledge increaseth strength.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 F or with good advice shalt thou make thy war; and in the multitude of counsellors there is safety.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 W isdom is too high for a fool: he will not open his mouth in the gate.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 H e that deviseth to do evil shall be called a master of intrigues.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 T he purpose of folly is sin, and the scorner is an abomination to men.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 t hou losest courage in the day of trouble, thy strength is small.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 D eliver them that are taken forth unto death, and withdraw not from them that stagger to slaughter.

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 I f thou sayest, Behold, we knew it not, will not he that weigheth the hearts consider it? And he that preserveth thy soul, he knoweth it; and he rendereth to man according to his work.

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 E at honey, my son, for it is good; and a honeycomb is sweet to thy taste:

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 s o consider wisdom for thy soul; if thou hast found it, there shall be a result, and thine expectation shall not be cut off.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 L ay not wait, O wicked, against the dwelling of the righteous; lay not waste his resting-place.

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 F or the righteous falleth seven times, and riseth up again; but the wicked stumble into disaster.

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 R ejoice not when thine enemy falleth, and let not thy heart be glad when he stumbleth;

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 l est Jehovah see it, and it be evil in his sight, and he turn away his anger from him.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 F ret not thyself because of evil-doers, be not envious of the wicked:

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 f or there shall be no future to the evil; the lamp of the wicked shall be put out.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 M y son, fear Jehovah and the king: meddle not with them that are given to change.

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 F or their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 T hese things also come from the wise. It is not good to have respect of persons in judgment.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 H e that saith unto the wicked, Thou art righteous, peoples shall curse him, nations shall abhor him;

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 b ut to them that rebuke shall be delight, and a good blessing cometh upon them.

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 H e kisseth the lips who giveth a right answer.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 P repare thy work without, and put thy field in order, and afterwards build thy house.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 B e not a witness against thy neighbour without cause; and wouldest thou deceive with thy lips?

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 S ay not, I will do so to him as he hath done to me, I will render to the man according to his work.

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 I went by the field of a sluggard, and by the vineyard of a man void of understanding;

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 a nd lo, it was all grown over with thistles, and nettles had covered the face thereof, and its stone wall was broken down.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 T hen I looked, I took it to heart; I saw, I received instruction:

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 — A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest!

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 S o shall thy poverty come a roving plunderer, and thy penury as an armed man.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,