1 H ear this, all ye peoples; give ear, all inhabitants of the world:

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 B oth men of low and men of high degree, rich and poor alike.

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 M y mouth shall speak wisdom, and the meditation of my heart shall be of understanding:

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 I will incline mine ear to a parable, I will open my riddle upon the harp.

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 W herefore should I fear in the days of adversity, the iniquity of my supplanters encompasseth me?—

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 T hey depend upon their wealth, and boast themselves in the abundance of their riches. …

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 N one can by any means redeem his brother, nor give to God a ransom for him,

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ( For the redemption of their soul is costly, and must be given up for ever,)

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 T hat he should still live perpetually, not see corruption.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 F or he seeth that wise men die; all alike, the fool and the brutish perish, and they leave their wealth to others.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 T heir inward thought is, that their houses are for ever, their dwelling-places from generation to generation: they call the lands after their own names.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 N evertheless, man being in honour abideth not: he is like the beasts that perish.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 T his their way is their folly, yet they that come after them delight in their sayings. Selah.

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 L ike sheep are they laid in Sheol: Death feedeth on them; and the upright shall have dominion over them in the morning; and their comeliness shall be for Sheol to consume, that there be no habitation for them.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 B ut God will redeem my soul from the power of Sheol: for he will receive me. Selah.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 B e not afraid when a man becometh rich, when the glory of his house is increased:

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 F or when he dieth, he shall carry nothing away; his glory shall not descend after him.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 T hough he blessed his soul in his lifetime,—and men will praise thee when thou doest well to thyself,—

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 I t shall go to the generation of his fathers: they shall never see light.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 M an that is in honour, and understandeth not, is like the beasts that perish.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.