1 A nd it came to pass when all the kings who were on this side the Jordan, in the hill-country, and in the lowland, and along all the coast of the great sea as far as opposite to Lebanon, the Hittite, and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, heard,

А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 t hat they assembled together, to fight with Joshua and with Israel, with one accord.

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 A nd when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

4 t hen they also acted with craft, and they went prepared as on a journey, and took old sacks upon their asses, and wine-flasks, old and rent and tied up;

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 a nd old and patched sandals upon their feet, and old garments upon them; and all the bread of their provision was dry mouldy.

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 A nd they went to Joshua unto the camp at Gilgal, and said to him, and to the men of Israel, From a far country are we come; and now make a covenant with us.

Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 A nd the men of Israel said to the Hivite, Perhaps thou dwellest in the midst of us, and how should I make a covenant with thee?

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 A nd they said unto Joshua, We are thy servants. And Joshua said to them, Who are ye? and from whence come ye?

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 A nd they said to him, From a very far country are thy servants come, because of the name of Jehovah thy God; for we have heard the fame of him, and all that he did in Egypt,

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 a nd all that he did to the two kings of the Amorites that were beyond Jordan, to Sihon the king of Heshbon, and to Og the king of Bashan, who was at Ashtaroth.

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 A nd our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, Take victuals in your hand for the way, and go to meet them, and say to them, We are your servants, and now make a covenant with us.

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 T his our bread we took warm for our provision out of our houses on the day we came forth to go unto you; and now, behold, it is dry, and is become mouldy.

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 A nd these flasks of wine which we filled new, behold, they are rent; and these our garments and our sandals are become old by reason of the very long journey.

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 A nd the men took of their victuals, but they did not inquire at the mouth of Jehovah.

Тогава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 A nd Joshua made peace with them, and made a covenant with them, to let them live; and the princes of the assembly swore unto them.

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 A nd it came to pass at the end of three days after they had made a covenant with them, that they heard that they were their neighbours, and that they dwelt in their midst.

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 A nd the children of Israel journeyed, and came to their cities on the third day; and their cities were Gibeon, and Chephirah, and Beeroth, and Kirjath-jearim.

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 A nd the children of Israel did not smite them, because the princes of the assembly had sworn unto them by Jehovah the God of Israel. Then all the assembly murmured against the princes.

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 A nd all the princes said to all the assembly, We have sworn unto them by Jehovah the God of Israel, and now we may not touch them.

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 T his we will do to them, and let them live, lest wrath come upon us, because of the oath which we swore unto them.

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the princes said to them, Let them live. And they were hewers of wood and drawers of water for all the assembly; as the princes had said to them.

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 A nd Joshua called for them, and he spoke to them, saying, Why have ye deceived us, saying, We are very far from you; whereas ye dwell in our midst?

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 A nd now ye are cursed, and ye shall never cease to be bondmen, and hewers of wood, and drawers of water for the house of my God.

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 A nd they answered Joshua and said, Because it was certainly told thy servants how that Jehovah thy God commanded his servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land from before you; and we feared greatly for our lives because of you, and did this thing.

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 A nd now behold, we are in thy hand: as it is good and right in thine eyes to do to us, do.

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 A nd he did so to them, and delivered them out of the hand of the children of Israel, and they did not slay them.

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 A nd Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the assembly, and for the altar of Jehovah, to this day, in the place which he should choose.

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.