1 ¶ And it came to pass when all the kings who were on this side of the Jordan, in the mountains and in the valleys and in all the coast of the great sea over against Lebanon, heard these things, the Hittites and the Amorites the Canaanites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites

А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 g athered themselves together with one accord to fight with Joshua and with Israel.

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 ¶ But when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done unto Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

4 t hey worked with prudence and went and made as if they had been ambassadors and took old sacks upon their asses, and wine bottles, old and rent and bound up,

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 a nd old patched shoes upon their feet, and old garments upon them, and all the bread of their provision was dry and mouldy.

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 T hus they came unto Joshua to the camp at Gilgal and said unto him and to the men of Israel, We are come from a far country; now, therefore, make ye a covenant with us.

Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 A nd the men of Israel said unto the Hivites, Peradventure ye dwell among us, and how shall we make a covenant with you?

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 A nd they said unto Joshua, We are thy slaves. And Joshua said unto them, Who are you and where do you come from?

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 A nd they said unto him, From very far lands thy slaves are come because of the name of the LORD thy God, for we have heard the fame of him and all that he did in Egypt

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 a nd all that he did to the two kings of the Amorites, that were on the other side of the Jordan, and to Sihon, king of Heshbon, and to Og, king of Bashan, who was at Ashtaroth.

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 T herefore, our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, Take provision with you for the journey and go to meet them and say unto them, We are your slaves; therefore, now make ye a covenant with us.

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 T his our bread we took hot for our provision out of our houses on the day we came forth to come unto you, but now, behold, it is dry and mouldy.

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 T hese bottles of wine, we also filled new, and, behold, they are rent, and these our garments and our shoes are become old by reason of the very long journey.

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 A nd the men of Israel took of their provision and did not ask counsel at the mouth of the LORD.

Тогава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 ¶ And Joshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live; also the princes of the congregation swore unto them.

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 A t the end of three days after they had made a covenant with them, they heard how they were their neighbours and that they dwelt among them.

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 A nd the sons of Israel journeyed and came unto their cities on the third day. Now their cities were Gibeon and Chephirah and Beeroth and Kirjathjearim.

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 A nd the sons of Israel did not smite them because the princes of the congregation had sworn unto them by the LORD God of Israel. And all the congregation murmured against the princes.

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 B ut all the princes said unto all the congregation, We have sworn unto them by the LORD God of Israel; therefore, now we may not touch them.

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 T his we will do to them; we will let them live lest wrath come upon us because of the oath which we swore unto them.

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the princes said unto them, Let them live but let them be hewers of wood and drawers of water unto all the congregation, as the princes had said unto them.

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 ¶ And Joshua called for them, and spoke unto them saying, Why have ye beguiled us, saying, We are very far from you, when ye dwell among us?

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 N ow, therefore, ye are cursed, and ye shall always be slaves and hewers of wood and drawers of water for the house of my God.

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 A nd they answered Joshua and said, Because it was certainly told thy slaves how the LORD thy God commanded his slave Moses that he was to give you the land and to destroy all the inhabitants of the land from before you; therefore, we feared greatly of our lives because of you and have done this thing.

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 A nd now, behold, we are in thy hand; as it seems good and right unto thee to do unto us, do.

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 A nd so did he unto them; he delivered them out of the hand of the sons of Israel, so that they did not slay them.

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 A nd Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the LORD, in the place which he should choose; which they are even unto this day.

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.