1 ¶ Therefore, leaving now the word of the beginning of the establishment of the Christ, let us go on unto perfection, not laying again the foundation of repentance from works of death, and of faith in God,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o f the doctrine of the baptisms, and of the laying on of hands, and of the resurrection of the dead, and of eternal judgment.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 A nd this we will indeed do, if God permits.

И това ще сторим, ако Бог позволи.

4 F or it is impossible that those who once received the light and tasted of that heavenly gift and were made partakers of the Holy Spirit

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 a nd likewise have tasted the good word of God and the virtue of the age to come,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

6 a nd have backslidden, be renewed again by repentance, crucifying again for themselves the Son of God and putting him to an open shame.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or the earth which drinks in the rain that comes often upon it and brings forth herbs in season for those by whom it is dressed receives blessing from God;

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 b ut that which bears thorns and briers is rejected and is near unto cursing, whose end shall be by fire.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 ¶ But, beloved, we expect better things than these of you, things near unto saving health, though we thus speak.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 F or God is not unjust to forget your work and labour of charity which ye have showed in his name, having helped the saints and helping them.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 B ut we desire that each one of you show the same diligence until the end for the fulfillment of your hope,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 t hat ye not become slothful, but imitators of those who by faith and patience inherit the promises.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 F or when God promised unto Abraham, because he could swear by no greater, he swore by himself,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 s aying, Surely blessing I will bless thee and multiplying I will multiply thee.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 A nd so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 F or men verily swear by the greater, and an oath for confirmation is to them an end of all controversy.

Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 I n which God, desiring to show more abundantly unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath,

<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 t hat by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us,

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 w hich we have as an anchor of the soul, both sure and steadfast, and which enters even into that which is within the veil,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 w here our precursor, Jesus, has entered for us and is made high priest for ever after the order of Melchisedec.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.