1 ¶ I said in my heart, Come now, I will prove thee with mirth, therefore enjoy good things; and, behold, this also is vanity.

Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2 I said of laughter, It is mad, and of mirth, What does it do?

Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

3 I proposed in my heart to regale my flesh with wine and that my heart would walk in wisdom; and to lay hold on folly, until I might see what was that good for the sons of men, which they should do under the heaven all the days of their life.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4 I made myself great works; I built myself houses; I planted myself vineyards;

Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made myself gardens and orchards, and I planted trees in them of all kind of fruits;

Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made myself pools of water, to water with them the forest that brings forth trees;

Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

7 I got myself slaves and maidens and had sons born in my house; also I had great possessions of cattle and sheep above all that were in Jerusalem before me;

Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8 I gathered unto myself also silver and gold and the peculiar treasure of kings and of the provinces; I obtained men singers and women singers and all the delights of the sons of men, musical instruments, and those of all sorts.

Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9 S o I was great and increased more than all that were before me in Jerusalem, and more than that, my wisdom remained with me.

Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10 A nd whatever my eyes desired I did not keep from them; I did not withhold my heart from any pleasure; for my heart rejoiced in all my labour, and this was my portion of all my labour.

И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11 A t last I looked on all the works that my hands had wrought and on the labour that I had laboured to do; and, behold, all was vanity and vexation of spirit, and there was no profit under the sun.

Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12 ¶ And I turned myself to behold wisdom and those who are mad, and folly; for what can the man do that comes after the king? even that which has already been done.

И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

13 A nd I have seen that wisdom excels folly as far as light excels darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise man has his eyes in his head, but the fool walks in darkness: And I myself also understood that one event happens to the one and to the other.

На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15 T hen I said in my heart, As it shall happen to the fool, so it shall happen even to me. Why have I worked until now to make myself wiser? Then I said in my heart that this also is vanity.

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16 F or there is no remembrance of the wise more than of the fool for ever, seeing that which now is in the days to come shall all be forgotten. And also the wise man shall die the same as the fool.

Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 ¶ Therefore I hated life because every work that is wrought under the sun was grievous unto me; for all was vanity and vexation of spirit.

Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18 Y ea, I hated all my labour which I had taken under the sun, which I should leave it unto the man that shall be after me.

Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19 A nd who knows whether he shall be a wise man or a fool, he who shall have rule over all my labour in which I have laboured and in which I have showed myself wise under the sun? This is also vanity.

И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 T herefore my heart began to despair again regarding all the labour which I took under the sun.

Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21 T hat the man who worked with wisdom and with knowledge and with uprightness would have to leave his portion to a man that has not laboured therein. This also is vanity and a great evil.

Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what does man have of all his labour and of the vexation of his heart in which he has laboured under the sun?

Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

23 F or all his days are only sorrows, and his travail grief; yea, his heart does not take rest in the night. This is also vanity.

Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 T here is nothing better for a man than that he should eat and drink and that he should make his soul enjoy good in his labour. I also have seen that this is from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who can eat, or who can care for himself better than I?

Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26 F or God gives to the man that is good in his sight wisdom and knowledge and joy, but to the sinner he gives travail, to gather and to heap up, that he may give to the one that is good before God. This also is vanity and vexation of spirit.

Понеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.