1 ¶ And again the anger of the LORD was kindled against Israel, and he incited David against them to say, Go, number Israel and Judah.

Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2 F or the king said to Joab, the captain of the host, who was with him, Go now through all the tribes of Israel from Dan unto Beersheba and number the people that I may know the number of the people.

Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3 A nd Joab replied unto the king, Now the LORD thy God add unto the people one hundredfold to however many there are and that the eyes of my lord the king may see it, but why does my lord the king delight in this thing?

А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4 N otwithstanding, the king’s word prevailed against Joab and against the captains of the host. And Joab and the captains of the host went out from the presence of the king, to number the people of Israel.

Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

5 A nd passing the Jordan, they pitched in Aroer, on the right side of the city that lies in the midst of the river of Gad, and toward Jazer.

Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6 A fter that they came to Gilead and to the land of Tahtimhodshi, and they came to Danjaan and about to Zidon.

После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

7 T hen they came to the fortress of Tyre and to all the cities of the Hivites and of the Canaanites, and they went out towards the Negev from Judah, even to Beersheba.

тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

8 S o when they had gone through all the land, they returned to Jerusalem at the end of nine months and twenty days.

И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9 A nd Joab gave up the sum of the number of the people unto the king, and there were in Israel eight hundred thousand valiant men that drew the sword, and the men of Judah were five hundred thousand men.

И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 ¶ And David’s heart smote him after he had numbered the people. And David said unto the LORD, I have sinned greatly in having done this; but now, I beseech thee, O LORD, take away the iniquity of thy slave, for I have done very foolishly.

И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11 A nd in the morning when David had risen, the word of the LORD came unto the prophet Gad, David’s seer, saying,

И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12 G o and say unto David, Thus hath the LORD said, I offer thee three things: choose one of them, which I will do unto thee.

Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

13 S o Gad came to David and told him and said unto him, Shall seven years of famine come unto thee in thy land? Or wilt thou flee three months before thy enemies while they pursue thee? Or shall there be three days’ pestilence in thy land? Now advise, and see what answer I shall return to him that sent me.

Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести <това>; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

14 T hen David said unto Gad, I am in a great strait; let us fall now into the hand of the LORD, for his mercies are great, and let me not fall into the hand of man.

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 S o the LORD sent a pestilence upon Israel from the morning until the time appointed, and there died of the people from Dan even to Beersheba seventy thousand men.

И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16 A nd when the angel stretched out his hand upon Jerusalem to destroy it, the LORD himself repented of that evil and said to the angel that was destroying the people, It is enough; stay now thy hand. And the angel of the LORD was by the threshingfloor of Araunah, the Jebusite.

А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17 A nd David spoke unto the LORD when he saw the angel that smote the people and said, I have sinned, I committed the iniquity, but these sheep, what have they done? Let thy hand, I pray thee, be against me and against my father’s house.

И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 ¶ And Gad came that day to David and said unto him, Go up, erect an altar unto the LORD in the threshingfloor of Araunah, the Jebusite.

В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 A nd David went up, according to the word of Gad, as the LORD had commanded him.

И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20 A nd Araunah looked and saw the king and his slaves coming on toward him, and Araunah went out and bowed himself before the king on his face upon the ground.

И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

21 A nd Araunah said, Why is my lord the king come to his slave? And David answered, To buy this threshingfloor of thee, to build an altar unto the LORD, that the plague may be stayed from the people.

Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22 A nd Araunah said unto David, Let my lord the king take and offer up what seems good unto him; behold, here are oxen for burnt sacrifice and threshing instruments and other instruments of the oxen for wood;

А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23 a ll these things does king Araunah give unto the king. Then Araunah said unto the king, The LORD thy God accept thee.

всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

24 A nd the king said unto Araunah, No, but I will surely buy it of thee at a price, for I will not offer burnt offerings unto the LORD my God of that which costs me nothing. So David bought the threshingfloor and the oxen for fifty shekels of silver.

А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за <определена> цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете <купи> за петдесет сребърни сикли.

25 A nd David built there an altar unto the LORD and offered burnt offerings and peace offerings. So the LORD was intreated for the land, and the plague was stayed from Israel.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.