1 ¶ When therefore the Lord knew how the Pharisees had heard that Jesus made and baptized more disciples than John

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 ( though Jesus himself baptized not, but his disciples),

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 h e left Judaea and departed again into Galilee.

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 ¶ And it was necessary that he go through Samaria.

И трябваше да мине през Самария.

5 T hen he came to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 N ow Jacob’s well was there. Jesus, therefore, being wearied with his journey, sat thus on the well; and it was about the sixth hour.

Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 T here came a woman of Samaria to draw water; Jesus said unto her, Give me to drink.

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 ( For his disciples were gone away unto the city to buy food.)

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 T hen said the Samaritan woman unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, who am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans.

Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 J esus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God and who it is that saith to thee, Give me to drink, thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.

Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11 T he woman said unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep; from where then hast thou that living water?

Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 A rt thou greater than our father Jacob, who gave us the well and drank thereof himself, and his sons and his cattle?

Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 J esus answered and said unto her, Whosoever drinks of this water shall thirst again,

Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 b ut whosoever drinks of the water that I shall give him shall never thirst, but the water that I shall give him shall be in him a fountain of water springing up into eternal life.

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 T he woman said unto him, Lord, give me this water, that I not thirst, neither come here to draw.

Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 J esus said unto her, Go, call thy husband and come here.

Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 T he woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband;

В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 f or thou hast had five husbands, and he whom thou now hast is not thy husband; this hast thou said with truth.

защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 T he woman said unto him, Lord, I perceive that thou art a prophet.

Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 O ur fathers worshipped in this mountain, and ye say that in Jerusalem is the place where it is necessary to worship.

Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 J esus said unto her, Woman, believe me, the hour comes when neither in this mountain nor in Jerusalem shall ye worship the Father.

Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Y e worship what ye know not; we worship what we know, for saving health is of the Jews.

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 B ut the hour comes, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth, for the Father seeks such to worship him.

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 G od is a Spirit and those that worship him must worship him in spirit and in truth.

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 T he woman said unto him, I know that the Messiah is to come, who is called the Christ; when he is come, he will declare unto us all things.

Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 J esus said unto her, I AM that speak unto thee.

Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

27 ¶ And upon this came his disciples and marvelled that he talked with that woman; yet no one said, What askest thou? or, What talkest thou with her?

В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 T he woman then left her waterpot and went into the city and said to those men,

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 C ome, see a man who told me all that I have done; is perchance this the Christ?

Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 T hen they went out of the city and came unto him.

Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 I n the meanwhile his disciples entreated him, saying, Rabbi, eat.

Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

32 B ut he said unto them, I have a food to eat that ye know not of.

А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 T herefore said the disciples one to another, Has anyone brought him anything to eat?

Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

34 J esus said unto them, My food is to do the will of him that sent me and to finish his work.

Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 D o ye not say, There are yet four months and then comes harvest? Behold, I say unto you, Lift up your eyes and look on the fields, for they are white already to harvest.

Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 A nd he that reaps receives wages and gathers fruit unto eternal life, that both he that sows and he that reaps may rejoice together.

Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 A nd herein is that saying true, One sows and another reaps.

Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 I have sent you to reap that upon which ye bestowed no labour; others laboured, and ye have entered into their labours.

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

39 A nd many of the Samaritans of that city believed in him by the word of the woman, who testified, He told me all that I have done.

И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 S o when the Samaritans were come unto him, they asked him to abide with them; and he abode there two days.

И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 A nd many more believed by his own word

И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 a nd said unto the woman, Now we believe, not because of thy speech; for we have heard him ourselves and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.

и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

43 ¶ Now after two days he departed from that place and went into Galilee.

След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

44 F or Jesus himself testified that a prophet has no honour in his own country.

Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 T hen when he was come into Galilee, the Galilaeans received him, having seen all the things that he had done in Jerusalem at the feast, for they had also gone to the feast.

И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 S o Jesus came again into Cana of Galilee, where he had made the water wine. And there was a certain nobleman whose son was sick at Capernaum.

Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47 W hen he heard that Jesus was come out of Judaea into Galilee, he went unto him and besought him that he would come down and heal his son, for he was at the point of death.

Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 T hen Jesus said unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe.

Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 T he nobleman said unto him, Sir, come down before my child dies.

Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 J esus said unto him, Go; thy son lives. And the man believed the word that Jesus spoke unto him, and he went.

Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51 A nd as he was now going down, his slaves met him and told him, saying, Thy son lives.

И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 T hen he enquired of them the hour when he began to get better. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 S o the father knew that it was at the same hour in which Jesus said unto him, Thy son lives; and he believed, and his whole house.

И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 T his again is the second sign that Jesus did when he was come out of Judaea into Galilee.

Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.