1 ¶ And when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon concerning the name of the LORD, she came to prove him with enigmas.

И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува <като служител на> Господното име, дойде да го опита с мъчни <за нея въпроси>.

2 A nd she came to Jerusalem with a very great train, with camels that bore spices and very much gold and precious stones; and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.

Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

3 A nd Solomon told her all her questions; there was not any thing hid from the king, which he did not tell her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не <можа> да й обясни.

4 A nd when the queen of Sheba had seen all Solomon’s wisdom and the house that he had built,

А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,

5 l ikewise the food of his table and the sitting of his slaves and the attendance of his ministers and their apparel, and his butlers and his burnt offering which he sacrificed in the house of the LORD, there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6 A nd she said to the king, It was a true report that I heard in my own land of thy words and of thy wisdom.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 B ut I did not believe it until I came, and my eyes have seen that not even the half was told me. Thy wisdom and good exceeds the fame which I heard.

Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 B lessed are thy men, blessed are these thy slaves, who stand continually before thee and that hear thy wisdom.

Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

9 B lessed be the LORD thy God, who delighted in thee, to set thee on the throne of Israel; because the LORD has always loved Israel, therefore he made thee king, to do justice and righteousness.

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 A nd she gave the king one hundred and twenty talents of gold and a very great store of spices and precious stones; never again did there come such abundance of spices as these which the queen of Sheba gave to King Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 A nd the navy of Hiram, that had brought the gold from Ophir, also brought in from Ophir a great plenty of brazil wood and precious stones.

Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 A nd the king made of the brazil wood banisters for the house of the LORD and for the king’s houses, harps also and psalteries for the singers; there never had been such brazil wood, nor was it seen again unto this day.

А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.

13 A nd King Solomon gave unto the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, beside that which Solomon gave her of his royal bounty. So she turned and went to her own country, she and her slaves.

И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14 ¶ Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and sixty-six talents of gold,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 b esides what he had from the merchantmen and from the trade of the spice merchants and from all the kings of Arabia and from the princes of the land.

освен онова, което <се внасяше> от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 A nd King Solomon made two hundred shields of beaten gold; six hundred shekels of gold went into each shield.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

17 L ikewise he made three hundred shields of beaten gold; three pounds of gold went into each shield; and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 T he king also made a great throne of ivory and overlaid it with the purest gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 T he throne had six steps, and the top of the throne was round behind, and there were stays on either side on the place of the seat, and two lions stood beside the stays.

Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 A nd twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps; there was not the like made in any other kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 A nd all King Solomon’s drinking vessels were of gold, and likewise all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold; there was no silver, for in the days of Solomon it was not esteemed.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 F or the king had at sea a navy of Tarshish with the navy of Hiram; once every three years the navy of Tarshish came, bringing gold, silver, ivory, and apes, and peacocks.

Защото царят имаше на морето кораби, <като> тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 S o King Solomon exceeded all the kings of the earth for riches and for wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 A nd all the earth sought to see the face of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 A nd they each one brought his presents each year, vessels of gold and vessels of silver and garments and arms and spices, horses, and mules.

И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 A nd Solomon gathered together chariots and horsemen, and he had a thousand four hundred chariots and twelve thousand horsemen, whom he put in the cities of the chariots and with the king at Jerusalem.

Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 A nd the king made silver to be in Jerusalem as stones, and he made cedars to be as the sycamore trees that are in the vale, for abundance.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

28 A nd Solomon had horses brought out of Egypt and linen yarn, for the king’s merchants bought the horses and yarn.

И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.

29 A nd a chariot came up and went out of Egypt for six hundred shekels of silver, and a horse for one hundred and fifty, and so by their hand they supplied all the kings of the Hittites and the kings of Syria.

А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше <в Ерусалим> за шестстотин сребърни <сикли> и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия <търговци>.