1 N ow when the queen of Sheba heard about the fame of Solomon concerning the name of the Lord, she came to test him with difficult questions.

И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува <като служител на> Господното име, дойде да го опита с мъчни <за нея въпроси>.

2 S o she came to Jerusalem with a very large retinue, with camels carrying spices and very much gold and precious stones. When she came to Solomon, she spoke with him about all that was in her heart.

Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

3 S olomon answered all her questions; nothing was hidden from the king which he did not explain to her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не <можа> да й обясни.

4 W hen the queen of Sheba perceived all the wisdom of Solomon, the house that he had built,

А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,

5 t he food of his table, the seating of his servants, the attendance of his waiters and their attire, his cupbearers, and his stairway by which he went up to the house of the Lord, there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6 T hen she said to the king, “It was a true report which I heard in my own land about your words and your wisdom.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 N evertheless I did not believe the reports, until I came and my eyes had seen it. And behold, the half was not told me. You exceed in wisdom and prosperity the report which I heard.

Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 H ow blessed are your men, how blessed are these your servants who stand before you continually and hear your wisdom.

Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

9 B lessed be the Lord your God who delighted in you to set you on the throne of Israel; because the Lord loved Israel forever, therefore He made you king, to do justice and righteousness.”

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 S he gave the king a hundred and twenty talents of gold, and a very great amount of spices and precious stones. Never again did such abundance of spices come in as that which the queen of Sheba gave King Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 A lso the ships of Hiram, which brought gold from Ophir, brought in from Ophir a very great number of almug trees and precious stones.

Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 T he king made of the almug trees supports for the house of the Lord and for the king’s house, also lyres and harps for the singers; such almug trees have not come in again nor have they been seen to this day.

А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.

13 K ing Solomon gave to the queen of Sheba all her desire which she requested, besides what he gave her according to his royal bounty. Then she turned and went to her own land together with her servants. Wealth, Splendor and Wisdom

И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14 N ow the weight of gold which came in to Solomon in one year was 666 talents of gold,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 b esides that from the traders and the wares of the merchants and all the kings of the Arabs and the governors of the country.

освен онова, което <се внасяше> от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 K ing Solomon made 200 large shields of beaten gold, using 600 shekels of gold on each large shield.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

17 H e made 300 shields of beaten gold, using three minas of gold on each shield, and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 M oreover, the king made a great throne of ivory and overlaid it with refined gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 T here were six steps to the throne and a round top to the throne at its rear, and arms on each side of the seat, and two lions standing beside the arms.

Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 T welve lions were standing there on the six steps on the one side and on the other; nothing like it was made for any other kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 A ll King Solomon’s drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold. None was of silver; it was not considered valuable in the days of Solomon.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 F or the king had at sea the ships of Tarshish with the ships of Hiram; once every three years the ships of Tarshish came bringing gold and silver, ivory and apes and peacocks.

Защото царят имаше на морето кораби, <като> тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 S o King Solomon became greater than all the kings of the earth in riches and in wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 A ll the earth was seeking the presence of Solomon, to hear his wisdom which God had put in his heart.

И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 T hey brought every man his gift, articles of silver and gold, garments, weapons, spices, horses, and mules, so much year by year.

И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 N ow Solomon gathered chariots and horsemen; and he had 1, 400 chariots and 12, 000 horsemen, and he stationed them in the chariot cities and with the king in Jerusalem.

Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 T he king made silver as common as stones in Jerusalem, and he made cedars as plentiful as sycamore trees that are in the lowland.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

28 A lso Solomon’s import of horses was from Egypt and Kue, and the king’s merchants procured them from Kue for a price.

И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.

29 A chariot was imported from Egypt for 600 shekels of silver, and a horse for 150; and by the same means they exported them to all the kings of the Hittites and to the kings of the Arameans.

А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше <в Ерусалим> за шестстотин сребърни <сикли> и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия <търговци>.