1 T hen Job answered,

А Иов в отговор рече:

2 “ In truth I know that this is so; But how can a man be in the right before God?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 “ If one wished to dispute with Him, He could not answer Him once in a thousand times.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 “ Wise in heart and mighty in strength, Who has defied Him without harm?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 “ It is God who removes the mountains, they know not how, When He overturns them in His anger;

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 W ho shakes the earth out of its place, And its pillars tremble;

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 W ho commands the sun not to shine, And sets a seal upon the stars;

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 W ho alone stretches out the heavens And tramples down the waves of the sea;

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 W ho makes the Bear, Orion and the Pleiades, And the chambers of the south;

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 W ho does great things, unfathomable, And wondrous works without number.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 “ Were He to pass by me, I would not see Him; Were He to move past me, I would not perceive Him.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 “ Were He to snatch away, who could restrain Him? Who could say to Him, ‘ What are You doing?’

Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 “ God will not turn back His anger; Beneath Him crouch the helpers of Rahab.

<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 “ How then can I answer Him, And choose my words before Him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 “ For though I were right, I could not answer; I would have to implore the mercy of my judge.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 “ If I called and He answered me, I could not believe that He was listening to my voice.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 “ For He bruises me with a tempest And multiplies my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 “ He will not allow me to get my breath, But saturates me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 “ If it is a matter of power, behold, He is the strong one! And if it is a matter of justice, who can summon Him?

Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 “ Though I am righteous, my mouth will condemn me; Though I am guiltless, He will declare me guilty.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 “ I am guiltless; I do not take notice of myself; I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 “ It is all one; therefore I say, ‘He destroys the guiltless and the wicked.’

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 “ If the scourge kills suddenly, He mocks the despair of the innocent.

Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 “ The earth is given into the hand of the wicked; He covers the faces of its judges. If it is not He, then who is it?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 “ Now my days are swifter than a runner; They flee away, they see no good.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 “ They slip by like reed boats, Like an eagle that swoops on its prey.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 “ Though I say, ‘I will forget my complaint, I will leave off my sad countenance and be cheerful,’

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 I am afraid of all my pains, I know that You will not acquit me.

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 “ I am accounted wicked, Why then should I toil in vain?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 “ If I should wash myself with snow And cleanse my hands with lye,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Y et You would plunge me into the pit, And my own clothes would abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 “ For He is not a man as I am that I may answer Him, That we may go to court together.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 “ There is no umpire between us, Who may lay his hand upon us both.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 “ Let Him remove His rod from me, And let not dread of Him terrify me.

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 “ Then I would speak and not fear Him; But I am not like that in myself.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.