1 T hen Job answered and said,

А Иов в отговор рече:

2 I know it is so of a truth: but how should man be just with God?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he will contend with him, he cannot answer him one of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 H e is wise in heart, and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and hath prospered?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 W hich removeth the mountains, and they know not: which overturneth them in his anger.

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 W hich shaketh the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 W hich commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 W hich alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 W hich maketh Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 W hich doeth great things past finding out; yea, and wonders without number.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 L o, he goeth by me, and I see him not: he passeth on also, but I perceive him not.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 B ehold, he taketh away, who can hinder him? who will say unto him, What doest thou?

Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 I f God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.

<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 W hom, though I were righteous, yet would I not answer, but I would make supplication to my judge.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 I f I had called, and he had answered me; yet would I not believe that he had hearkened unto my voice.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or he breaketh me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 H e will not suffer me to take my breath, but filleth me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 I f I speak of strength, lo, he is strong: and if of judgment, who shall set me a time to plead?

Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 I f I justify myself, mine own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, it shall also prove me perverse.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 T hough I were perfect, yet would I not know my soul: I would despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 T his is one thing, therefore I said it, He destroyeth the perfect and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 I f the scourge slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.

Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked: he covereth the faces of the judges thereof; if not, where, and who is he?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 N ow my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 T hey are passed away as the swift ships: as the eagle that hasteth to the prey.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 I f I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness, and comfort myself:

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I f I be wicked, why then labour I in vain?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 y et shalt thou plunge me in the ditch, and mine own clothes shall abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together in judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 N either is there any daysman betwixt us, that might lay his hand upon us both.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 L et him take his rod away from me, and let not his fear terrify me:

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 t hen would I speak, and not fear him; but it is not so with me.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.