1 R emember, O Lord, what is come upon us: consider, and behold our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 W e have drunken our water for money; our wood is sold unto us.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O ur necks are under persecution: we labour, and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 W e have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S ervants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e gat our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 O ur skin was black like an oven because of the terrible famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 T hey took the young men to grind, and the children fell under the wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, the young men from their musick.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown is fallen from our head: woe unto us, that we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 F or this our heart is faint; for these things our eyes are dim.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 B ecause of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T hou, O Lord, remainest for ever; thy throne from generation to generation.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W herefore dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn thou us unto thee, O Lord, and we shall be turned; renew our days as of old.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 B ut thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.