1 L embra-te, Senhor, do que tem acontecido conosco; olha e vê a nossa desgraça.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 N ossa herança foi entregue aos estranhos, nossas casas, aos estrangeiros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 S omos órfãos de pai, nossas mães são como viúvas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 T emos que comprar a água que bebemos; nossa lenha, só conseguimos pagando.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 A queles que nos perseguem estão bem próximos; estamos exaustos e não temos como descansar.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 S ubmetemo-nos ao Egito e à Assíria para conseguir pão.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N ossos pais pecaram e já não existem, e nós recebemos o castigo pelos seus pecados.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 E scravos dominam sobre nós, e não há quem possa livrar-nos das suas mãos.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 C onseguimos pão arriscando a vida, enfrentando a espada do deserto.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 N ossa pele está quente como um forno, febril de tanta fome.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 A s mulheres têm sido violentadas em Sião, e as virgens, nas cidades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 O s líderes foram pendurados por suas mãos; aos idosos não se mostra nenhum respeito.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 O s jovens trabalham nos moinhos; os meninos cambaleiam sob o fardo de lenha.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 O s líderes já não se reúnem junto às portas da cidade; os jovens cessaram a sua música.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 D os nossos corações fugiu a alegria; nossas danças se transformaram em lamentos.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 A coroa caiu da nossa cabeça. Ai de nós, porque temos pecado!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 E por esse motivo o nosso coração desfalece, e os nossos olhos perdem o brilho.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 T udo porque o monte Sião está deserto, e os chacais perambulam por ele.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T u, Senhor, reinas para sempre; teu trono permanece de geração em geração.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 P or que motivo então te esquecerias de nós? Por que haverias de desamparar-nos por tanto tempo?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 R estaura-nos para ti, Senhor, para que voltemos; renova os nossos dias como os de antigamente,

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 a não ser que já nos tenhas rejeitado completamente e a tua ira contra nós não tenha limite!

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.