1 O Lord, remember what has happened to us. Look, and see our shame!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 T he land we received from You has been given over to strangers. Our homes have been given to people from other lands.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 W e have lost our fathers. Our mothers are like those who have lost their husbands.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 W e have to pay for our drinking water, and we must buy our wood.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 T hose who come after us are at our necks. We are tired and cannot rest.
Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
6 W e have put out our hands to Egypt and Assyria to get enough bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 O ur fathers sinned, and are no more, and we have suffered for their sins.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 S ervants rule over us. There is no one to save us from their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 W e put our lives in danger to get our bread, because of the sword in the desert.
Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.
10 O ur skin has become as hot as fire because of the burning heat of hunger.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 T hey have taken and sinned against the women in Zion, and the young women who have never had a man in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 R ulers were hung by their hands. Leaders were not respected.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Y oung men worked to grind the grain, and boys fell under loads of wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.
14 T he old men have left the city gate. Young men have stopped playing their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 T he joy of our hearts has come to an end. Our dancing has been turned into sorrow.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 T he crown has fallen from our head. It is bad for us, for we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 B ecause of this our heart is weak. Because of these things our eyes are weak.
Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
18 M ount Zion lies in waste, so foxes run all over it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 O Lord, You rule forever. Your throne will last for all people-to-come.
Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.
20 W hy do You forget us forever? Why do You leave us alone for so long?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 R eturn us to You, O Lord. Bring us back. Make our days as they were before.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22 O r have You turned away from us forever? Is there no end to Your anger?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.