1 T hen the Lord said to Moses, “Go to Pharaoh. For I have made his heart and the heart of his servants hard, so that I may do My powerful works among them.

Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

2 Y ou may tell your son and your grandson how I made it very hard for the Egyptians and how I did My powerful works among them. So you may know that I am the Lord.”

и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

3 M oses and Aaron went to Pharaoh. They said to him, “The Lord, the God of the Hebrews, says this: ‘How long will you hold your pride before Me? Let My people go, so they may worship Me.

Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

4 I f you will not let My people go, tomorrow I will bring locusts into your country.

Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

5 T hey will cover the land, so no one will be able to see the ground. They will eat what is left for you after the hail. They will eat every tree of yours that grows in the field.

те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

6 T hey will fill your houses, and the houses of your servants, and the houses of all the Egyptians. Your fathers and your grandfathers have never seen such a thing from the day they were born until this day.’” Then Moses turned and left Pharaoh.

и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона.

7 P haraoh’s servants said to him, “How long will this man bring trouble to us? Let the men go, so they may worship the Lord their God. Do you not yet understand that Egypt is destroyed?”

Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

8 S o Moses and Aaron were brought again to Pharaoh. He said to them, “Go and worship the Lord your God. But who will be going?”

Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

9 M oses said, “We will go with our young and our old, our sons and our daughters, and our flocks and cattle. For we must make a special supper to the Lord.”

А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

10 T hen Pharaoh said to them, “Let the Lord be with you if I ever let you go with your little ones! See, you have something bad in mind.

Тогава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

11 N o! You men go and worship the Lord. For that is what you want.” And Moses and Aaron were sent away from Pharaoh.

Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

12 T hen the Lord said to Moses, “Put out your hand over the land of Egypt for the locusts to come upon the land of Egypt. They will eat every plant of the land, all that the hail has left.”

Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

13 S o Moses put out his special stick over the land of Egypt. And the Lord sent an east wind on the land all that day and all that night. When it was morning, the east wind brought the locusts.

И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

14 T he locusts came over all the land of Egypt and they stayed on the whole country of Egypt. There were very many. There had never been so many locusts. And there would never be so many again.

И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

15 F or they covered the whole land and made it dark. They ate every plant of the land, and all the fruit of the trees that the hail had left. Nothing green was left on any tree or plant of the field through all the land of Egypt.

Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

16 T hen Pharaoh called for Moses and Aaron in a hurry. He said, “I have sinned against the Lord your God and against you.

Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

17 S o now forgive my sin only this once. Pray to the Lord your God to take this death away from me.”

Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

18 S o Moses left Pharaoh and prayed to the Lord.

И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

19 A nd the Lord changed the wind to a very strong west wind. It lifted the locusts and sent them into the Red Sea. Not one locust was left in all the country of Egypt.

И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

20 B ut the Lord made Pharaoh’s heart hard. He did not let the people of Israel go. Darkness Covers the Land

Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

21 T hen the Lord said to Moses, “Put out your hand toward the sky. And there will be darkness over the land of Egypt, a darkness people will feel.”

Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

22 S o Moses put out his hand toward the sky. And there was darkness in all the land of Egypt for three days.

И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

23 T he Egyptians did not see each other. No one got up from his place for three days. But all the people of Israel had light in their homes.

Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

24 T hen Pharaoh called to Moses, and said, “Go and worship the Lord. Your children may go with you also. Only let your flocks and your cattle stay.”

Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

25 B ut Moses said, “You must let us have gifts to give in worship and gifts for burning, so we may give them to the Lord our God.

Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

26 S o our animals will go with us also. Not a foot of an animal will be left behind. For we will take some of them to use as we worship the Lord our God. And until we are there, we do not know which ones we will use in worshiping the Lord.”

<тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

27 B ut the Lord made Pharaoh’s heart hard. He was not willing to let them go.

Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

28 P haraoh said to Moses, “Go away from me! Make sure that you do not see my face again! For the day you see my face again, you will die!”

Тогава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

29 M oses said, “You are right. I will never see your face again.”

А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.