1 T he Word of the Lord came to me saying,

Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 “ Son of man, sing a song of sorrow over Tyre.

И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

3 S ay to Tyre, whose people live at the gateway to the sea and trade with people from many lands, ‘The Lord God says, “O Tyre, you have said, ‘I am perfect in beauty.’

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

4 Y our home is on the sea. Your builders have made you perfect in beauty.

Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 T hey made your pieces of wood from the fir trees from Senir. They made the wood that holds your sail out of a cedar from Lebanon.

Направиха всичките дъски <на корабите> ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

6 T hey made your oars out of oak trees from Bashan. They made your floor of ivory and boxwood from the land of Cyprus.

Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

7 Y our sail was made of fine and beautiful linen from Egypt, to show all people who you are. Your covering was made of blue and purple cloth from the land of Elishah.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

8 T he people of Sidon and Arvad were your rowers. Your own wise and able men were your sailors.

Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 T he leaders and wise men of Gebal were with you, putting tar where it was needed to keep the water out. All the ships of the sea and their sailors were with you to trade for your good things.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе <корабите ти>; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

10 “ Soldiers from Persia and Lud and Put were in your army. They hung battle-coverings and head-coverings in you, and made you beautiful.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 T he men of Arvad and Helech were on your walls all around. And men of Gammad were in your towers. They hung their battle-coverings all around your walls, and made you perfect in beauty.

Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 “ Tarshish traded with you because of all your riches of every kind. They paid for your good things with silver, iron, tin, and lead.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 J avan, Tubal, and Meshech traded with you. They paid for your good things with servants and objects of brass.

Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 M en of Beth-togarmah paid for your good things with horses, war horses, and mules.

Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

15 T he men of Dedan traded with you. Many lands beside the sea traded with you, paying you with ivory horns and beautiful dark wood.

Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

16 S yria traded with you because of all your good things. They bought them with stones of great worth, purple cloth, cloth with beautiful sewing, fine linen, and coral.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 J udah and the land of Israel traded with you. They paid for your good things with the grain of Minnith, cakes, honey, oil, and medicine.

Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

18 D amascus traded with you because of all your good things and riches of all kinds. They paid for them with the wine of Helbon and white wool.

Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

19 V edan and Javan traded with you from Uzal. They paid you with pure iron and spices.

Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и <благоуханна> тръстика бяха между стоките ти.

20 D edan paid you with horse coverings.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 A rabia and all the leaders of Kedar traded with you. They paid you with lambs, rams, and goats.

Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

22 S heba and Raamah traded with you. They paid for your good things with the best of all kinds of spices, stones of great worth, and gold.

Търговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

23 H aran, Canneh, Eden, Sheba, Asshur, and Chilmad traded with you.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

24 T hey paid you with the best clothing, clothes of blue cloth and beautiful sewing, floor coverings of many colors, and strong ropes.

Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. <Тия бяха> между търговците ти.

25 T he ships of Tarshish carried your good things for you. You were filled and honored in the middle of the seas.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

26 “ Your rowers have brought you into deep waters. The east wind has wrecked you far out in the sea.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

27 Y our riches, your good things, the things you trade, your sailors, your pilots, your builders, your traders, all your soldiers, and all your people will fall into the sea on the day you are destroyed.

Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха <корабите> ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

28 T he lands by the sea will shake at the sound of your sailors’ cry.

Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 A ll the rowers and sailors of the sea will leave their ships. They will stand on the land

И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

30 a nd cry in a loud voice of sorrow over you. They will throw dust on their heads and roll in ashes.

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

31 T hey will cut off their hair because of you, and dress themselves in cloth made from hair. They will cry over you with much sorrow in their soul.

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 I n their crying they will sing a song of sorrow for you, saying, ‘Who is like Tyre, destroyed and quiet in the sea?

И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

33 W hen your good things went out on the sea, you pleased many nations. With all your riches and good things you made the kings of the earth rich.

Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

34 N ow you are wrecked by the sea, in the deep waters. Your good things and all your people have gone down with you.

Сега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

35 A ll the people who live on the islands are full of fear and wonder because of you. Their kings are very afraid. Their faces are troubled.

Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 T he traders among the nations make sounds of surprise at you. You have come to an end and you will be no more.’”

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.