1 T hree days after Festus had become leader in the country, he went from the city of Caesarea to Jerusalem.

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 T he head religious leaders and the leaders of the Jews told Festus what they had against Paul.

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3 T hey asked Festus for a favor. They wanted Paul to be brought to Jerusalem because they had plans to kill him on the way.

и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя.

4 F estus told them that Paul was to be kept in Caesarea and that he would be going there soon.

Фест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;>

5 F estus said, “If Paul has done anything wrong, let your leaders go along with me and say what they have against him.”

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 A fter staying with them about ten days, Festus went down to Caesarea. The next day he sat in the courtroom and asked for Paul to be brought in.

И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

7 P aul came into the courtroom. The Jews who had come down from Jerusalem stood around him. They said many bad things against him. But they could not prove any of the things they said.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 P aul spoke for himself, saying, “I have done nothing wrong against the Law of the Jews or against the house of God or against Caesar.”

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 F estus was hoping to get the respect of the Jews. He asked Paul, “Will you go to the court in Jerusalem and let me say if you are guilty or not about these things?”

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 P aul said, “I am standing in front of Caesar’s court where I should be told I am right or wrong. I have done no wrong to the Jews. You know that.

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 I f I have done wrong and should die, I am not trying to keep from dying. But if these things they say against me are not true, no one can give me over to them. I ask to be taken to Caesar.”

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 F estus talked to the leaders of the court. Then he said to Paul, “You have asked to be taken to Caesar. You will go to him.” Festus Tells King Agrippa about Paul

Тогава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 A fter a few days, King Agrippa and his wife, Bernice, came down to Caesarea. They went to Festus to greet him.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 T hey stayed there a few days. Festus told them about Paul. He said, “There is a man here who was left in prison by Felix.

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

15 W hen I was at Jerusalem, the head religious leaders and the leaders of the people told me about him and asked me to say that he is guilty.

За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя.

16 I told them it was against the Roman law to hand over a man to be put to death before he stood face to face with those who had something against him and could speak for himself.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 W hen they came here, I took my seat in the courtroom at once. I had the man brought in.

И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 W hen the others spoke, they had nothing against him that I thought they had.

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

19 T hey did not agree with him about their own religion, and they argued about someone called Jesus. He had died but Paul kept saying He was alive.

но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 I did not know what to do. Then I asked him if he would go on trial about these things at Jerusalem.

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 B ut Paul asked to go on trial in front of Caesar. I said that he should be kept in prison until he could be sent to Caesar.”

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 A grippa said to Festus, “I would like to hear this man.” Festus said, “Tomorrow you will hear him.” Paul Stands in Front of King Agrippa

Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 T he next day Agrippa and Bernice came into the courtroom. They were dressed to show their greatness as king and queen. Army leaders and leading men of the city came in with them. Festus had Paul brought in.

На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 F estus said, “King Agrippa and all of you who are here with us, you see this man. All of the Jews both here and at Jerusalem are saying that Paul should be put to death.

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 I have heard nothing against him that would be reason to put him to death. But he asked for a trial in front of Caesar. I have agreed to send Paul to him.

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 W hen I write to Caesar, I have nothing to say against him. For this reason, I brought him in front of you all and in front of you, King Agrippa. After we ask him questions, I may have something to write about.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.

27 I t is foolish for me to send a man up for trial without writing what is against him.”

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.