1 “ When you go to battle against those who hate you and see more horses and war-wagons and soldiers than you have, do not be afraid of them. For the Lord your God, Who brought you from the land of Egypt, is with you.

Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

2 W hen you are coming near the battle, the religious leader will come near and speak to the people.

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

3 H e will say to them, ‘Hear, O Israel. Today you are going into battle against those who hate you. Do not let your hearts become weak. Do not be afraid and shake in fear before them.

Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

4 F or the Lord your God is the One Who goes with you. He will fight for you against those who hate you. And He will save you.’

защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

5 T he leaders will speak to the people also, saying, ‘Is there anyone among you who has built a new house and has not given it to God? Let him go and return to his house or he might die in battle and another man will give it to God.

И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

6 I s there anyone who has planted grape vines and has not begun to eat their fruit? Let him go and return to his house or he might die in the battle and another man will begin to eat the fruit.

И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

7 I s there a man who is promised in marriage to a woman and has not married her? Let him go and return to his house or he might die in the battle and another man marry her.’

И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

8 T hen the leaders will say to the people, ‘Is there a man here who is afraid and is weak in heart? Let him go and return to his house so he will not make his brothers’ hearts afraid like his heart.’

Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

9 W hen the leaders have finished speaking to the people, they will choose heads of the army to lead the people.

И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 “ When you come near a city to fight against it, ask the people of the city if they would rather have peace.

Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 I f they agree to make peace with you and open their gates to you, all the people who are found there will be made to work for you and serve you.

Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 B ut if they do not make peace with you and fight against you, you must take the city in battle.

Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 W hen the Lord your God gives the city to you, you must kill all the men in it with the sword.

и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 T ake for yourselves what is left, the women, the children, all the animals, and all that is in the city. Use what is left of those who fought against you, which the Lord your God has given you.

а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 D o this to all the cities that are very far from you and are not of the cities of the nations that are near.

Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 B ut in the cities of these nations that the Lord your God is giving you for your own, do not leave alive anything that breathes.

А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 D estroy everything and everyone in them, the Hittite, the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite and the Jebusite, as the Lord your God has told you.

но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 T hen they will not teach you to do all the hated and sinful things they have done for their gods, and make you sin against the Lord your God.

за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 “ When you stay around a city a long time, to make war against it and take it, do not destroy its trees with the ax. You may eat from them but do not cut them down. For are trees of the field men that they should be killed?

Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 Y ou may destroy and cut down only the trees you know are not fruit trees. Then you may build walls with the trees to help you fight against the city that makes war with you, until it falls.

Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.