1 N ow Jephthah the Gileadite was a powerful soldier. But he was the son of a woman who sold the use of her body. Jephthah’s father was Gilead.

И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 G ilead’s wife gave birth to his sons. And when his wife’s sons grew up, they drove Jephthah away. They told him, “You will not have any share in our father’s house. For you are the son of another woman.”

И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 S o Jephthah ran away from his brothers and lived in the land of Tob. Men of no worth gathered around Jephthah and went fighting and stealing with him.

Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

4 T he time came when the men of Ammon fought against Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израиля.

5 W hen the men of Ammon fought against Israel, the leaders of Gilead went to get Jephthah from the land of Tob.

И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

6 T hey said to Jephthah, “Come and be our leader, so we may fight against the men of Ammon.”

като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 J ephthah said to the leaders of Gilead, “Did you not hate me and drive me from my father’s house? Why have you come to me now when you are in trouble?”

А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

8 T he leaders of Gilead said to Jephthah, “That is why we have returned to you now. So you may go with us and fight the men of Ammon. You will be the head of all the people of Gilead.”

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

9 J ephthah said to the leaders of Gilead, “If you bring me home again to fight the men of Ammon and the Lord gives them to me, will I become your head?”

И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, <наистина> ли ще стана началник над вас?

10 T he leaders of Gilead said to Jephthah, “The Lord is listening to what we say. For sure we will do as you have said.”

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

11 S o Jephthah went with the leaders of Gilead. And the people made him head and leader over them. Jephthah spoke all his words before the Lord at Mizpah.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 T hen Jephthah sent men to the king of the people of Ammon, saying, “What do you have against me? Why have you come to fight against my land?”

Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 T he king of the people of Ammon said to these men of Jephthah, “Because Israel took away my land when they came from Egypt. They took my land from the Arnon as far as the Jabbok and the Jordan. So I ask you to return this land to me in peace.”

И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия <земи> по мирен начин.

14 B ut Jephthah sent men to the king of the people of Ammon again,

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

15 s aying, “Jephthah says, ‘Israel did not take away the land of Moab or the land of the people of Ammon.

Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 I srael came out of Egypt, went through the desert to the Red Sea, and came to Kadesh.

но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 T hen Israel sent men to the king of Edom, saying, “We ask you to let us pass through your land.” But the king of Edom would not listen. They asked the king of Moab also. But he would not let them pass through. So Israel stayed at Kadesh.

тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

18 ’ Then Israel went through the desert and around the lands of Edom and Moab. They came to the east side of the land of Moab. There they set up their tents on the other side of the Arnon. But they did not go into the land of Moab. For the Arnon flowed along the side of Moab.

Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 I srael sent men to Sihon king of the Amorites, the king of Heshbon, saying, “We ask you to let us pass through your land to our place.”

След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon did not trust Israel. He would not let them pass through his land. Sihon gathered all his people together. They set up their tents in Jahaz, and fought with Israel.

Но Сион не се довери на Израиля <та да го пусне> да мине през пределите му; а <напротив> Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

21 T he Lord, the God of Israel, gave Sihon and all his people into the hand of Israel. They won the war against Sihon. So Israel took all the land of the Amorites, the people of that country.

И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

22 T hey took all the land of the Amorites, from the Arnon as far as the Jabbok, and from the desert as far as the Jordan.

Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

23 ’ So the Lord, the God of Israel, drove the Amorites away from His people Israel. Now are you to take the land for your own?

И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш <земите> им?

24 D o you not keep for your own what your god Chemosh gives you? We will keep the land of the people the Lord our God drove away for us.

Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме <земите на> всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

25 A re you any better than Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever fight with Israel? Did he ever go to war against them?

И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

26 W hile Israel lived in Heshbon and its towns and Aroer and its towns and in all the cities beside the Arnon for 300 years, why did you not take them again during that time?

Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 I have not sinned against you. But you are doing wrong to me by making war against me. The Lord is the judge. May He decide today between the people of Israel and the people of Ammon.’”

Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

28 B ut the king of the people of Ammon would not listen to what Jephthah said

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

29 T he Spirit of the Lord came upon Jephthah. So he passed through Gilead and Manasseh and through Mizpah of Gilead. He went from Mizpah of Gilead to the people of Ammon.

Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

30 J ephthah made a promise to the Lord and said, “You give the people of Ammon into my hand.

И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 A nd I will give to the Lord whatever comes out of the doors of my house to meet me when I return in peace from the people of Ammon. I will give it to the Lord as a burnt gift.”

тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

32 T hen Jephthah crossed over to fight against the people of Ammon. And the Lord gave them into his hand.

И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

33 H e killed many of them from Aroer to Minnith, through twenty cities, as far as Abelkeramin. The people of Ammon were destroyed in front of the people of Israel. Jephthah’s Daughter

та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

34 T hen Jephthah came to his home at Mizpah. His daughter came out to meet him with music and dancing. She was his one and only child. He had no other sons or daughters.

Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

35 W hen he saw her, he tore his clothes and said, “It is bad, my daughter! You have made me very sad. You have brought much trouble to me. For I have made a promise to the Lord, and I must keep it.”

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

36 S he said to him, “My father, you have made a promise to the Lord. Do to me what you have promised you would do. Because the Lord has punished the people of Ammon, who fought against you.

А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

37 B ut do this for me. Let me alone for two months. So I and my friends may go to the mountains and cry because I will never have a man.”

Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

38 J ephthah said, “Go.” He sent her away for two months with her friends. And they cried on the mountains because she would never have a man.

И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

39 S he returned to her father after two months. And he did what he promised the Lord and she died without having a man. So it became the way in Israel

И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

40 t hat the daughters of Israel went to have sorrow for the daughter of Jephthah for four days each year.

да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.