1 T hen Eliphaz the Temanite answered,

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 “ If one speaks with you, will you want him to stop? But who can keep from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 S ee, you have taught many, and you have given strength to weak hands.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 Y our words have helped him stand who would have fallen. You have given strength to weak knees.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 B ut now it has come to you, and you are not happy. It touches you, and you are troubled and sad.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 I s not your fear of God what gives you strength and your good ways that give you hope?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 “ Think now, who without guilt was ever destroyed?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 A s I have seen, those who plow sin and plant trouble gather the same.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 B y the breath of God they are destroyed. They are destroyed by the wind of His anger.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 T he noise of the lion, the voice of the angry lion, and the teeth of the young lions are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 T he strong lion dies because there is no food to get. And the young of the lioness are sent everywhere.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 “ Now a word was brought to me in secret. My ear heard it spoken in a quiet voice.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 W ith troubled thoughts from the dreams of the night, when deep sleep comes upon men,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 f ear came to me and I shook. It made all my bones shake.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 A spirit passed by my face. The hair of my flesh stood up.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 T he spirit stood still, but I could not understand what I saw. Something was in front of my eyes. All was quiet, then I heard a voice:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 ‘ Can man be right more than God? Can a man be pure more than his Maker?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 H e puts no trust even in His servants. He finds mistakes among His angels.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 H ow much more those who live in houses of clay, who build upon the dust, who are crushed like the moth!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 B etween morning and evening they are destroyed. Without anyone seeing it they become lost forever.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 I s not their tent-rope pulled up within them? They die, and have no wisdom.’

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.