1 ف َأجابَ ألِيفازُ التَّيْمانِيُّ:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 « هَلْ سَتَنزَعِجُ إنْ تَحَدَّثْتُ إلَيكَ؟ لَكِنْ مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَمنَعَ نَفسَهُ عَنِ الكَلامِ؟

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 ل َقَد أرشَدْتَ كَثِيرِينَ، وَساعَدْتَهُمْ عِندَ الحاجَةِ.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 أ قامَتْ كَلِماتُكَ العاثِرِينَ وَثَبَّتَتْهُمْ، وَقَوَّتْ عَزائِمَ الضُّعَفاءِ.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 أ مّا الآنَ فَيَحدُثُ لَكَ سُوءٌ فَيُزعِجَكَ، يَقتَرِبُ مِنْكَ فَتَضطَرِبَ.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 أ ما تَثِقُ بِتَقواكَ؟ أما أسَّسْتَ رَجاءَكَ عَلَى اسْتِقامَتِكَ؟

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 ت َذَكَّرْ هَلْ مِنْ بَرِيءٍ هلَكَ، وَهَلْ بادَ المُستَقِيمُونَ يَوماً؟

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 ف َما رَأيتُهُ هُوَ أنَّ الَّذِينَ يَحْرُثُونَ الشَّرَّ وَيَزرَعُونَ الشَّقاءَ، هُمِ الَّذِينَ يَحصُدُونَهُ.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 ن َفخَةُ اللهِ تَقتُلُهُمْ، وَغَضَبُهُ العاصِفُ يَلتَهِمُهُمْ.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 ف َيَنقَطِعُ زَئِيرُ الأسَدِ وَزَمجَرَتُهُ الغاضِبَةُ، وَتَتَكَسَّرُ أسنانُ الأشبالِ.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 ي َهلِكُ كَما يَهلِكُ الأسَدُ القَوِيُّ حِينَ لا يَجِدُ طَعاماً، وَيتَشَتَّتُ أشبالُهُ.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 « وَجاءَتنِي رِسالَةٌ فِي الخَفاءِ، وَبِالكادِ سَمِعْتُها إذِ التَقَطتْ أذُنايَ هَمْسَةً مِنها.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 ف َفِي كَوابِيسِي، عِندَما كُنتُ مُستَغرِقاً فِي النَّومِ،

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 ن ادانِي الخَوفُ وَالِارتِعادُ، فَارتَعَشَتْ كُلُّ عِظامِي بِقُوَّةٍ.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 و َمَرَّتْ رُوحٌ عَلَى وَجهِي، فَوَقَفَ شَعرُ رَأسِي!

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 و َقَفَتِ الرُّوحُ ساكِنَةً، لَكِنِّي لَمْ أُمَيِّزْ شَكلَها. وَقَفَ أمامِي طَيفٌ، وَسادَ صَمتٌ، ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يَقُولُ:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 ‹ أيُمكِنُ أنْ يَكُونَ الإنسانُ أكثَرَ صَواباً مِنَ اللهِ، أمْ يُمكِنُ لِلإنسانِ أنْ يَكُونَ أطهَرَ مِنْ صانِعِهِ؟

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 ف َاللهُ لا يَثِقُ بِخُدّامِهِ، وَيَرَى أخْطاءً حَتَّى فِي مَلائِكَتِهِ.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 ف َكَيفَ بِالنّاسِ الَّذِينَ يَسكُنُونَ بُيُوتاً مِنْ طِينٍ، أساساتُها فِي التُّرابِ؟ ألا يَسحَقُهُمُ اللهُ كَحَشَرَةٍ؟

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 و َيُضرَبُونَ مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ. وَلِأنَّهُمْ غَيرُ راسِخِينَ، يَهلِكُونَ إلَى الأبَدِ.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 أ فَلا تُقتَلَعُ حِبالُ خِيامِهِمْ، لِيَمُوتُوا فِي جَهلِهِمْ؟›

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.