1 م ِنْ بُولُسَ الَّذي هُوَ رَسُولٌ لِلمَسِيحِ يَسُوعَ بِإرادَةِ اللهِ، وَبِهَدَفِ إعلانِ وَعدِ الحُصُولِ عَلَى الحَياةِ فِي المَسِيحِ يَسُوعَ،

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за <прогласяване> обещания живот, който е в Христа Исуса.

2 إ لَى ابنِيَ الحَبِيبِ تِيمُوثاوُسَ. لِتَكُنْ لَكَ نِعمَةٌ وَرَحمَةٌ وَسَلامٌ مِنَ اللهِ الآبِ، وَمِنَ المَسِيحِ يَسُوعَ رَبِّنا. شُكرٌ وَتَشجِيع

до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

3 أ نا أشكُرُ اللهَ الَّذِي أعبُدُهُ بِضَمِيرٍ طاهِرٍ، كَما فَعَلَ أجدادِي. أشكُرُهُ لَيلاً وَنَهاراً، كُلَّما ذَكَرتُكَ فِي صَلَواتِي.

Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

4 أ تَذَكَّرُ دُمُوعَكَ، فَأشتاقُ إلَى لِقائِكَ لِكَيْ أمتَلِئَ بِالفَرَحِ.

и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

5 و َأتَذَكَّرُ إيمانَكَ المُخلِصَ الَّذِي كانَ أوَّلاً فِي جَدَّتِكَ لُوئِيْسَ وَأُمِّكَ أفنِيكِي. وَأنا مُتَيَقِّنٌ أنَّهُ فِيكَ أيضاً.

Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

6 و َبِسَبَبِ هَذا، أُذَكِّرُكَ بِأنْ تُبقي نارَ مَوهِبَةُ اللهِ دائِمَةَ الاتِّقادِ، تِلكَ المَوهِبَةَ الَّتِي نِلتَها عِندَما وَضَعتُ يَدَيَّ عَلَيكَ.

По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

7 ف َالرُّوحُ الَّذِي أعطانا إيّاهُ اللهُ لا يَبعَثُ فِينا الجُبنَ، بَلْ يَمُدُّنا بِالقُوَّةِ وَالمَحَبَّةِ وَضَبطِ النَّفسِ.

Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

8 ف َلا تَستَحِ بِالشَّهادَةِ لِرَبِّنا، أوْ بِي أنا أسِيرُهُ، بَلْ شارِكنِي فِي احتِمالِ المَشَقّاتِ مِنْ أجلِ البِشارَةِ، مُستَمِدّاً القُوَّةَ مِنَ اللهِ.

И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито <се срамувай> от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата <дадена> от Бога,

9 ف َهُوَ الَّذِي خَلَّصَنا وَدَعانا إلَى حَياةٍ مُكَرَّسَةٍ لَهُ. وَلَمْ يَكُنْ هَذا بِفَضلِ أيِّ عَمَلٍ قُمنا بِهِ، بَلْ بِناءً عَلَى قَصدِهِ وَنِعمَتِهِ الَّتِي وَهَبَنا إيّاها فِي المَسِيحِ يَسُوعَ قَبلَ بَدءِ الزَّمَنِ.

Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

10 ل َكِنَّ نِعمَتَهُ هَذِهِ أُظهِرَتْ لَنا مَعَ مَجِيءِ المَسِيحِ يَسُوعَ، مُخَلِّصِنا. فَالمَسِيحُ هُوَ الَّذِي أبْطَلَ المَوتَ، وَكَشَفَ الحَياةَ وَالخُلُودَ بِبِشارَتِهِ المُفْرِحَةِ

а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

11 ا لَّتي صِرتُ وَاعِظاً وَرَسُولاً وَمُعَلِّماً مِنْ أجلِ نَشْرِها،

на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

12 و َمِنْ أجلِها أُعاني ما أُعانيِ. غَيْرَ أنِّي لَستُ خَجِلاً، لِأنِّي أعرِفُ مَنْ آمَنتُ بِهِ، وَأنا مُتَيَقِّنٌ أنَّهُ قادِرٌ أنْ يَحفَظَ ما استَودَعَنِي إيّاهُ، حَتَّى يَحِينَ ذَلِكَ اليَومُ.

за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

13 ف َتَمَسَّكْ بِخَطِّ التَّعلِيمِ السَّلِيمِ الَّذِي سَمِعْتَهُ مِنِّي. وَلْيَكُنْ ذَلِكَ مَصحُوباً بِالإيمانِ وَالمَحَبَّةِ اللَّذَيْنِ لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ.

Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

14 ا حرُسِ الوَدِيعَةَ الثَّمِينَةَ بِالرُّوحِ القُدُسِ السّاكِنِ فِينا.

Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

15 ف َأنتَ تَعلَمُ أنَّ جَمِيعَ الَّذِينَ مِنْ مُقاطَعَةِ أسِيّا هَجَرُونِي، بِمَنْ فِيهِمْ فِيجَلُّسُ وَهَرْمُوجانِسُ.

Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.

16 أ مّا أُونسِيفُورَسُ، فَإنِّي أطلُبُ أنْ يُعطِيَ الرَّبُّ رَحمَةً لِعائِلَتِهِ، لِأنَّهُ كانَ مَصدَرَ عَزاءٍ لِي فِي أوقاتٍ كَثِيرَةٍ. كَما أنَّهُ لَمْ يَخجَلْ مِنِّي لِكَونِي فِي السِّجنِ.

Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми,

17 ب َلْ عَلَى العَكسِ مِنْ ذَلِكَ، فَحِينَ وَصَلَ إلَى رُوما، فَتَّشَ عَنِّي بِكُلِّ جِدٍّ حَتَّى وَجَدَنِي.

но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.

18 ل ِهَذا أسألُ الرَّبَّ أنْ يُعطِيَهُ رَحمَةً فِي ذَلِكَ اليَومِ! فَأنتَ تَعرِفُ كَيفَ كانَ يَخدِمُنِي عِندَما كُنتُ فِي أفَسُسَ.

Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.