1 ن َجِّنِي يا اللهُ! فَقَدْ تَلاشَى الأتقِياءُ! وَاختَفَى كُلُّ الأُمَناءِ مِنْ بَيْنِهِمْ.

(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 ل ا يَتَحَدَّثُ النّاسُ إلّا بِالتَّوافِهِ. وَلا يُفَكِّرُونَ إلّا بِأكاذِيبِ النِّفاقِ. هَذا ما يُحَدِّثُ بِهِ بَعْضُهُمْ بَعْضاً!

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

3 ل َيْتَ اللهَ يَقطَعُ تِلْكَ الشِّفاهَ الكاذِبَةَ، وَتِلكَ الألسِنَةَ المُتَفاخِرَةَ.

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 ي َقُولُونَ: «نَعرِفُ كَيفَ نَستَخدِمُ ألسِنَتَنا وَنَنتَصِرُ. شِفاهُنا تَحْتَ سَيطَرَتِنا، فَمَنْ يَتَسَيَّدَ عَلَينا؟»

<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 « لِأنَّ المَساكِينَ قَدْ سُلِبُوا، وَالبائِسِينَ يَئِنُّونَ ألَماً، سَأقُومُ، يَقُولُ اللهُ. سَأُعطِيهِمِ الأمانَ الَّذِي يَتُوقُونَ إلَيهِ.»

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

6 و ُعُودُ اللهِ نَقِيَّةٌ، مِثلَ الفِضَّةِ المُصَفّاةِ فِي فُرنٍ، المُنَقّاةِ سَبْعَ مَرّاتٍ.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 ا حْمِ المَساكِينَ يا اللهُ. وَاحفَظْهُمْ مِنْ هَذا الجِيلِ الشِّرِّيرِ إلَى الأبَدِ.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 ي َختالُ الأشرارُ حَولَنا. حِينَ يُمْتَدَحُ ما هُوَ تافِهٌ بَينَ البَشَرِ.

При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.