1 و َفَتَحَ الحَمَلُ أوَّلَ الأختامِ السَّبعَةِ. فَنَظَرْتُ وَسَمِعْتُ أحَدَ المَخلُوقاتِ الأربَعَةِ يَقُولُ بِصَوتٍ كَصَوتِ الرَّعدِ: «تَعالْ!»

И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди!

2 ف َنَظَرتُ وَإذا جَوادٌ أبيَضُ يَقِفُ أمامِي، وَكانَ الرّاكِبُ عَلَيهِ يَحمِلُ قَوساً، وَعَلَى رَأسِهِ إكلِيلٌ. ثُمَّ خَرَجَ بِجَوادِهِ مُنتَصِراً وَلِكَيْ يَنتَصِرَ بَعدُ.

И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

3 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الثّانِي، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الثّانِي يَقُولُ: «تَعالَ!»

И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди!

4 ح ينَئِذٍ خَرَجَ جَوادٌ آخَرُ أحمَرُ كَالنّارِ، وَقَدْ مُنِحَ الرّاكِبُ عَليهِ سَيفاً عَظِيماً وَسُلطاناً لِيَنزِعَ السَّلامَ مِنَ الأرْضِ، وَيَدفَعَ النّاسَ لِيَقتُلوا بَعضُهُمْ بَعضاً.

и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото <човеците> да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الثّالِثَ، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الثّالِثَ يَقُولُ: «تَعالَ!» فَنَظَرتُ وَإذا جَوادٌ أسوَدُ أمامِي، وَالرّاكِبُ عَلَيهِ يَحمِلُ مِيزاناً بِيَدِهِ.

И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

6 ث ُمَّ سَمِعْتُ ما يُشبِهُ الصَّوتَ مِنْ وَسَطِ المَخلُوقاتِ الأربَعَةِ يَقُولُ: «مِكيالُ قَمحٍ بِأجْرِ يَومٍ، وَثَلاثَةُ مَكاييلِ شَعِيرٍ بِأجْرِ يَومٍ. لَكِنْ لا تُفسِدْ زَيتَ الزَّيتُونِ وَلا النَّبِيذَ!»

И чух <нещо> като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

7 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الرّابِعَ، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الرّابِعَ يَقُولُ: «تَعالَ!»

И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди!

8 ف َنَظَرتُ، وَإذا جَوادٌ أصفَرُ شاحِبٌ يَقِفُ أمامِي. وَكانَ الرّاكِبُ عَلَيهِ يُدعَى «المَوتَ،» وَيَتبَعُهُ «الهاوِيَةُ.» وَكانا قَدْ مُنِحا سُلطاناً عَلَى رُبعِ الأرْضِ، لِيَقتُلا النّاسَ بِالحَربِ وَالمَجاعَةِ وَالحَيواناتِ المُتَوَحِّشَةِ.

И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

9 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الخامِسَ، فَرَأيتُ تَحتَ المَذبَحِ نُفُوسَ الَّذِينَ قُتِلُوا لِأجلِ رِسالَةِ اللهِ وَلِأجلِ شَهادَتِهِمْ.

И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово <и за свидетелството>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.

10 ف َصَرَخُوا بِصَوتٍ عَظِيمٍ وَقالوا: «أيُّها الرَّبُّ القُدُّوسُ وَالحَقُّ، مَتَى سَتَدِينُ سُكّانَ الأرْضِ وَتُعاقِبَهُمْ لِقَتلِهِمْ إيّانا؟»

И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

11 و َكانَ قَدَ مُنِحَ كُلٌّ مِنهُمْ ثَوباً أبيَضَ. وَطُلِبَ إلَيْهِمْ أنْ يَتَرَيَّثُوا قَلِيلاً حَتَّى يَكتَمِلَ عَدَدُ جَمِيعِ رِفاقِهِمُ الخُدّامِ وَإخوَتِهِمُ الَّذِينَ سَيُقتَلُونَ أيضاً.

И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни <числото> и <на> съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

12 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ السّادِسَ، فَنَظَرتُ وَإذا بِزِلزالٍ عَظِيمٍ قَدْ حَدَثَ. وَالشَّمسُ أصبَحَتْ سَوداءَ كَلِباسِ الحِدادِ، وَالبَدرُ أصبَحَ كَالدَّمِ.

И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

13 ن ُجُومُ السَّماءِ سَقَطَتْ عَلَى الأرْضِ كَما يَسقُطُ التِّينُ غَيْرُ النّاضِجِ عَنِ الشَّجَرَةِ حينَ تَهُزُّها رِيحٌ قَوِيَّةٌ.

небесните звезди паднаха на земята, като <когато> смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

14 و َانقَسَمَتِ السَّماءُ، وَطُوِيَتْ كَلَفِيفَةٍ مِنَ الوَرَقِ. وَزُحزِحَتْ جَمِيعُ الجِبالِ وَالجُزُرِ عَنْ مَواضِعِها.

небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

15 م ُلُوكُ العالَمِ وَحُكّامُهُ، وَقادَةُ الجُيُوشِ وَالأغنِياءُ وَأصحابُ المَراكِزِ، وَكُلُّ النّاسِ أحراراً وَعَبِيداً، اختَبَأُوا فِي الكُهُوفِ وَبَينَ الصُّخُورِ الَّتي عَلَى الجِبالِ،

И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и <всеки> свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

16 و َقالوا لِلجِبالِ وَالصُّخُورِ: «اسقُطِي عَلَينا، وَخَبِّئِينا عَنْ وَجهِ الجالِسِ عَلَى العَرشِ وَعَنْ غَضَبِ الحَمَلِ!

и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

17 ل َقَدْ حَلَّ يَومُ غَضَبِهِ العَظِيمُ، فَمَنْ ذا الَّذِي يَستَطِيعُ الصُّمُودَ؟»

Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?