1 ل أجلِ صِهْيَوْنَ لَنْ أبقَى صامِتاً، وَلأجلِ مَدينَةِ القُدْسِ لَنْ أهدَأ، إلَى أنْ يُشرِقَ نَصرُها كَالفَجرِ، وَخَلاصُها كَالمِصباحِ المُتَّقِدِ.

Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.

2 ح ِينَئِذٍ، سَتَرَى الأُمَمُ صَلاحَكِ، وَسَيَرَى المُلُوكُ مَجدَكِ. وَسَتُدعَينَ بِاسْمٍ جَدِيدٍ يُعطِيهِ لَكِ اللهُ.

Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

3 س َتَكُونِينَ تاجاً جَمِيلاً بِيَدِ اللهِ ، وَإكليلاً مَلَكِيّاً بِيَدِ إلَهِكِ.

Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

4 ل َنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ «مَهجُورَةً،» وَأرْضُكِ لَنْ تُدعَى «خَرِبَةً.» بَلْ سَتُدعَينَ «مَسَرَّةً،» وَأرْضُكِ سَتُدعَى «عَرُوساً.» لأنَّ اللهَ يُسَرُّ بِكِ، وَسَتَكُونُ أرْضُكِ عَرُوساً.

Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

5 ف َكَما يَتَزَوَّجُ الشّابُّ مِنْ فَتاةٍ، هَكَذا يَتَزَوَّجُكِ أولادُكِ. وَكَما يَفرَحُ العَرِيسُ بِعَرُوسِهِ، هَكَذا يَفرَحُ إلَهُكِ بِكِ. حِفظُ اللهِ لِوُعُودِه

Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде {Еврейски: Синове.} ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

6 ع َلَى أسوارِكِ يا قُدسُ، وَضَعتُ حُرّاساً لا يَسكُتُونَ كُلَّ النَّهارِ وَكُلَّ اللَّيلِ. يا مُذَكِّرِي اللهَ بِوَعدِهِ لا تَهدَأوا،

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

7 و َلا تَدَعُوهُ يَهدَأُ، حَتَّى يُثَبِّتَ مَدينَةَ القُدْسِ، وَيَجعَلَها أُغنِيَةً فِي الأرْضِ.

И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

8 أ قسَمَ اللهُ بِيَدِهِ اليُمنَى وَبِذِراعِهِ القَوِيَّةِ فَقالَ: «لَنْ أُعطِيَ قَمحَكِ ثانِيَةً طَعاماً لأعدائِكِ. وَالغُرَباءُ لَنْ يَشرَبُوا نَبيذَكِ الَّتِي تَعِبتِ فِيها.

Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, <казвайки:> Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

9 « وَلَكِنَّ الَّذِينَ يَحصُدُونَهُ هُمْ يَأكُلُونَهُ، وَيُسَبِّحُونَ اللهَ. وَالَّذِينَ يَجنُونَ العِنَبَ هُمْ يَشرَبُونَ النَّبِيذَ فِي ساحَةِ مَقْدِسِي.»

Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

10 ا عبُرُوا، اعبُرُوا الأبوابَ، هَيِّئُوا الطَّرِيقَ لِلشَّعبِ. أزِيلُوا الحِجارَةَ مِنَ الطَّرِيقِ وَضَعُوها فِي أكوامٍ.

Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните <му;> Издигнете знаме за племената.

11 ف َاللهُ أعلَنَ لِكُلِّ الأرْضِ وَقالَ: «قُولُوا للعَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ، ها إنَّ مُخَلِّصَكِ آتٍ إلَيكِ. إنَّهُ يَحمِلُ جَزاءَهُ مَعَهُ، وَتَتَقَدَّمُهُ أُجرَتُهُ.»

Ето, Господ прогласи до краищата на земята, <като каза>: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

12 س َيُدعَى شَعبُهُ «الشَّعبَ المُقَدَّسَ،» «الشَّعْبَ الَّذِي فَداهُ اللهُ.» وَأنتِ يا قُدسُ، سَتُدعَينَ «الَّتِي بَحَثَ اللهُ عَنها،» «المَدِينَةَ غَيرَ المَترُوكَةِ.»

И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.