1 و َفِي اليَومِ الثّالِثَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي عَشَرَ – شَهرِ آذارَ – يَومِ تَنفِيذِ مَرسُومِ المَلِكِ، وَيَومَ تَمَنّى أعداءُ اليَهُودِ أنْ يَتَسَلَّطُوا عَلَيهِمْ، تَغَيَّرَ الحالُ وَتَسَلَّطَ اليَهُودَ عَلَى أعْدائِهِمْ!

А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

2 ف َقَدِ احتَشَدَ اليَهُودُ فِي مُدُنِهِمْ، فِي كُلِّ بِلادِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ وَأقالِيمِهِ لِيُهاجِمُوا أعْداءَهُمْ. وَلَمْ يَستَطِعْ أحَدٌ أنْ يَصْمُدَ أمامَهُمْ، لأنَّ الجَمِيعَ صارُوا يَخافُونَ مِنهُمْ.

юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

3 و َدَعَمَهُمْ كُلُّ رُؤَساءِ البِلادِ وَالوُلاةِ وَالحُكّامِ وَوُكَلاءِ المَلِكِ، لأنَّهُمْ كانُوا يَخافُونَ مِنْ مُرْدَخايَ.

И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

4 ف َقَدْ صارَ رَجُلاً مُهِمّاً فِي قَصْرِ المَلِكِ، وَاشْتَهَرَ فِي كُلِّ البِلادِ. وَكانَتْ هَيْبَتُهُ وَعَظَمَتُهُ تَتَزايَدانِ يُوماً بَعْدَ يَومٍ.

Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 و َهاجَمَ اليَهُودُ أعداءَهُمْ بِالسَّيفِ، وَقَتَلُوهُمْ وَأهلَكُوهُمْ وَفَعَلُوا بِهِمْ كُلَّ ما يُرِيدُونَهُ.

И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

6 و َقَتَلُوا خَمسَ مِئَةَ رَجُلٍ فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ وَحدَها.

И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

7 ك َما قَتَلُوا فَرْشَنْداثا وَدَلْفُونَ وَأسْفاثا

Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

8 و َفُوَراثا وَأدَلْيا وَأرِيداثا

Пората, Адалия, Аридата,

9 و َفَرْمَشْتا وَأرِيسايَ وَأرِيدايَ وَيِزاثا،

Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

10 و َلَكِنَّهُمْ لَمْ يَسلِبُوا أيَّةَ غَنائِمٍ. وَهَؤلاءِ العَشْرَةُ الَّذِينَ قُتِلُوا هُمْ أولادُ عَدُوِّ اليَهُودِ هامانَ بنِ هَمَداثا.

десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

11 و َأبلَغَ الخُدّامُ المَلِكَ، في ذَلِكَ اليَومِ نَفْسِهِ، بِعَدَدِ الَّذينَ قُتِلُوا فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ.

На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

12 ف َقالَ المَلِكُ للمَلِكَةِ أسْتِيرَ: «لَقَدْ قَتَلَ اليَهُودُ خَمسَ مِئَةِ رَجُلٍ فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ وَحْدَها، كَما قَتَلُوا أبْناءَ هامانَ العَشْرَةَ، فَكَمْ سَيَكُونُ عَدَدُ القَتلَى فِي البِلادِ الأُخْرَى؟ وَالآنَ ماذا تَتَمَنِينَ فَأفْعَلَهُ لَكِ؟ وَماذا تَطلُبِينَ فَأُعطِيكِ؟»

царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

13 ف َقالَتْ أسْتِيرُ: «إنِ اسْتَحسَنَ المَلِكُ رَأيِي، فَلْيَسْمَحْ لليَهُودِ فِي بَلدَةِ شُوشَنَ بأنْ يَفعَلُوا غَداً كَما فَعَلُوا اليَومَ. وَأنْ يُعَلَّقَ أبْناءُ هُامانَ عَلَى أعْمِدَةٍ خَشَبِيَّةٍ.»

И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

14 ف َأمَرَ المَلِكُ أنْ تُنَفَّذَ طِلبَةُ أسْتِيرَ. وَأُعلِنَ الأمرُ فِي مَدِينَةِ شُوشَنَ، فَعُلِّقَ أبناءُ هامانَ عَلَى أعمِدَةٍ خَشَبِيَّةٍ.

И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

15 و َفِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنْ شَهْرِ آذارَ، اجتَمَعَ اليَهُودُ الَّذِينَ فِي بَلدَةِ شُوشَنَ مَرَّةً أُخْرَى، وَقَتَلُوا هُناكَ ثَمانَ مِئَةِ رَجُلٍ، مِنْ دُونِ أنْ يَأخُذُوا شَيئاً مِنَ الغَنِيمَةِ.

И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

16 و َكانَ بَقِيَّةُ اليَهُودِ الَّذينَ يَعِيشُونَ فِي بِلادِ المَلِكِ قَدِ اجتَمَعُوا فِي اليَومِ السّابِقِ لِيُدافِعُوا عَنْ أنفُسِهِمْ وَيَتَخَلَّصُوا مِنْ أعدائِهِمْ. فَقَتَلُوا خَمْسةً وَسَبعِينَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ أعدائِهِمْ، وَلَمْ يَسلِبُوا مِنهُمْ غَنِيمَةً.

А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

17 ح َدَثَ هَذا فِي اليَومِ الثّالِثَ عَشَرَ، وَاستَراحُوا فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ، وَجَعَلُوا مِنْ ذَلِكَ اليَومِ يَومَ فَرَحٍ وَاحتِفالٍ وَوَلائِمَ. عيدُ الفورِيم

<Това стана на> тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

18 أ مّا اليَهُودُ الَّذِينَ فِي بَلدَةِ شُوشَنَ فَقَد اجتَمَعُوا لِيُدافِعُوا عَنْ أنْفُسِهِمْ فِي اليَومِ الثّالِثَ عَشَرَ وَالرّابِعَ عَشَرَ، ثُمَّ استَراحُوا فِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ. وَجَعَلُوا مِنْ هَذا اليَومِ عِيداً.

Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

19 ل ِذَلِكَ يَحتَفِلُ اليَهُودُ فِي الرِّيفِ وَفِي القُرَى الصَّغِيرَةِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنْ شَهرِ آذارَ، وَيَتَبادَلُونَ الطّعامَ وَالهَدايا.

Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други.

20 و َكانَ مُرْدَخايُ يُسَجِّلُ هَذِهِ الأحداثَ، وَيُرسِلُ بِالرَّسائِلِ إلَى اليَهُودِ الَّذينَ يَعِيشُونَ فِي بِلادِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ القَرِيبَةِ وَالبَعِيدَةِ،

Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

21 و َيَطلُبُ مِنهُمْ فِي رَسائِلِهِ أنْ يَحتَفِلُوا سَنَوِيّاً فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ وَاليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنْ شَهْرِ آذارَ.

с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

22 و َهُما اليَومانِ اللَّذانِ تَخَلَّصَ فِيهِما اليَهُودُ مِنْ أعدائِهِمْ. فِي ذَلِكَ الشَّهرِ، تَحَوَّلَ النُّواحُ إلَى احتِفالٍ، وَالحُزْنُ إلَى عِيدٍ. فَجَعَلُوهُما يَومَيَّ عِيدٍ وَاحتِفالٍ، فِيهِما يَتَبادَلُونَ الطَّعامَ، وَيُعطُونَ هَدايا لِلفُقَراءِ.

като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

23 و َالتَزَمَ اليَهودُ فِي كُلِّ سَنَةٍ بِما كَتَبَهُ إلَيْهِمْ مُرْدَخايُ.

И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

24 و َذَلِكَ لأنَّ عَدُوَّ اليَهُودِ هامانَ بنَ هَمَداثا الأجاجِيَّ تَآمَرَ لِيَقتُلَ اليَهُودَ، وَألقَى قُرَعاً لِيُفنِيَهُمْ.

по причина че агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

25 ل َكِنْ لَمّا دَخَلَتْ أسْتِيرُ إلَى المَلِكِ، وَأخبَرَتْهُ بِذَلِكَ، أصدَرَ أمراً خَطِّياً بِأنْ يَرتدَّ شَرُّ هامانَ ضِدَّ اليَهُودِ عَلَى رَأسِهِ، وَبِأنْ يُعَلَّقَ أبناؤهُ عَلَى أعمِدَةٍ خَشَبِيَّةٍ كَما عُلِّقَ هُوَ.

когато обаче, <Естир> дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

26 ل ِذَلِكَ يُسَمِّي اليَهُودُ هَذَينِ اليَومَينِ بِالفُورِيمِ نِسبَةً إلَى كَلِمَةِ «فُورَ» التِي تَعنِي «قُرعَة.» وَبِسَبَبِ رِسالَةِ مُرْدَخايَ، وَبِسَبَبِ ما وَاجَهَهُ اليَهُودُ، وَما مَرُّوا بِهِ.

Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

27 ف َقَد أوجَبُوا عَلَى أنفُسِهِمْ وَعَلَى أولادِهِمْ وَعَلَى كُلِّ أقارِبِهِمْ بِأنْ يَحْتَفِلُوا بِهَذَينِ اليَومَينِ فِي مَوعِدِهِما كُلِّ سَنَةٍ، تَماماً كَما كَتَبَ إلَيْهِمْ مُرْدَخايُ.

юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

28 و َهَكَذا تَمَّ إحْياءُ ذِكرَى هَذِينِ اليَومَينِ مِنْ جِيلٍ إلَى جِيلٍ فِي كُلِّ عائِلَةٍ، وَفِي كُلِّ بَلدَةٍ وَمَدِينَةٍ. وَلَمْ يَنسَ أحَدٌ مِنَ اليَهُودِ أنْ يَحتَفِلَ بِهَذَينِ اليَومَينِ عَلَى الدَّوامِ، كَما التَزَمَ نَسلُ أولَئِكَ اليَهُودِ بِإحياءِ هَذِهِ الذِكرَى.

и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

29 ث ُمَّ كَتَبَتِ المَلِكَةُ أسْتِيرُ بِنتُ أبيجائِلَ، وَمُرْدَخايُ اليَهُودِيّ رِسالَةً ثانِيَةً بِخُصُوصِ عِيدِ الفُورِيم.

Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

30 و َأرسَلَ مُرْدَخايَ رسائِلَ يَتَمَنَّى فِيها السَّلامَ وَالاستِقرارَ لِكُلِّ اليَهُودِ الَّذينَ يَعِيشُونَ فِي مِئَةٍ وَسَبعةٍ وَعِشرِينَ إقلِيماً تابِعاً لِمَملَكَةِ أحَشْوِيرُوشَ.

При това, <Мардохей> прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

31 و َأكَدَّتِ الرِّسائِلُ عَلَى أهَمِيَّةِ الاحتِفالِ بِالفُورِيمِ فِي مَوعِدِهِ المُحَدَّدِ الذَي عَيَّنَهُ مُرْدَخايُ اليَهُودِيُّ وَالمَلِكَةُ أسْتِيرُ لليَهُودِ. كَما أوجَبَ مُرْدَخايُ وَأستِيرُ عَلَيهِمْ وَعَلَى نَفسَيهِما وَعَلَى نَسلِهِمِ الصِّيامَ وَالبُكاءَ فِي ذِكرَى الأمرِ بِقَتلِ اليَهُودِ.

за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в <спомен на> постите и плача си.

32 ف َأكَّدَتْ رِسالَةُ أسْتِيرَ عَلَى أهَمِيَّةِ إحياءِ ذِكرَى الفُورِيمِ. وَدُوِّنَ ذَلِكَ فِي وَثِيقَةٍ رَسمِيَّةٍ.

И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.