1 ث ُمَّ رَفَعَتنِي رُوحٌ وَحَمَلَتنِي إلَى البَوّابَةِ الشَرقِيَّةِ لِبَيتِ اللهِ. وَعِندَ البَوّابَةِ، كانَ هُناكَ خَمسَةٌ وَعِشرُونَ رَجُلاً. وَعَرَفتُ مِنْ هَؤلاءِ الرِّجالِ يازَنْيا بْنَ عَزُورَ وَفَلَطْيا بْنَ بَنايا، وَهُما مِنْ رُؤَساءِ الشَّعبِ.
При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.
2 و َقالَ لِي: «يا إنْسانُ، هَؤُلاءِ هُمُ الرِّجالُ الَّذِينَ يُخَطِّطُونَ للِشَرِّ، وَيُقَدِّمُونَ مَشُورَةً شِرِّيرَةً فِي هَذِهِ المَدِينَةِ.
И <Господ> ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:
3 ي َقُولُونَ عَنِ القُدْسِ: ‹لَنْ تُبنَى بُيُوتٌ فِي الفَترَةِ القَرِيبَةِ القادِمَةِ. هِيَ القِدرُ وَنَحنُ اللَّحمُ.›
<Времето> не е близо да съградим къщи; тоя <град> е котел, а ние месо.
4 ل ِذَلِكَ تَنَبَّأ عَلَيهِمْ وَضِدَّهُمْ، يا إنْسانُ.»
Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.
5 ح ِينَئِذٍ، أتَى رُوحُ اللهِ عَلَيَّ وَقالَ لِي: «قُلْ هَكَذا يَقُولُ اللهُ: يا بَيتَ إسْرائِيلَ، إنِّي عالِمٌ بِأفكارِكُمْ وَخُطَطِكُمْ.
И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.
6 ق َدْ زِدتُمْ فِي نَجاسَتِكُمْ فِي هَذِهِ المَدِينَةِ، وَمَلأتُمُ الشَّوارِعَ بِجُثَثِ قَتلاكُمْ.
Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.
7 ل ِهَذا يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: جُثَثُكُمُ الَّتِي وَضَعتُمُوها فِي هَذِهِ المَدِينَةِ هِيَ اللَّحمُ، وَالقُدْسُ هِيَ القِدرُ. وَلَكِنَّ اللهَ سَيُخرِجُكُمْ مِنْ تِلكَ القِدرِ.
Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя <град> е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.
8 أ نتُمْ تَخافُونَ السَّيفَ، فَسَأجلِبُ السَّيفَ ضِدَّكُمْ. يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.
От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.
9 س َأُخرِجُكُمْ مِنَ المَدِينَةِ، وَأضَعُكُمْ فِي أيدِي غُرَباءَ، وَسَأحكُمُ عَلَيكُمْ وَأُنَفِّذُ حُكمِي.
Ще ви извадя изсред <града>, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.
10 س َتُقتَلُونَ بِالسَّيفِ، وَسَأُعاقِبُكُمْ فِي كُلِّ أرْضِ إسْرائِيلَ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.
От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.
11 ل َنْ تَكُونَ مَدينَةُ القُدْسِ قِدراً يَحمِيكُمْ، وَلَنْ تَكُونُوا اللَّحمَ فِيها. سَأحكُمُ عَلَيكُمْ فِي كُلِّ أرْضِ إسْرائِيلَ،
Тоя <град> не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;
12 ح ِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ الَّذِي لَمْ تُطِيعُوا شَرائِعَهُ وَلَمْ تَحفَظُوا أحكامَهُ، بَلِ اتَّبَعتُمْ عاداتِ وَشَرائِعَ الأُمَمِ المُحِيطَةِ بِكُمْ.»
И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.
13 و َبَينَما كُنتُ أتَنَبَّأُ، ماتَ فَلَطْيا بْنَ بَنايا. فَوَقَعتُ وَوَجهِي عَلَى الأرْضِ وَصَرَختُ: «آهِ! أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ! هَلْ سَتُبِيدُ كُلَّ بَقِيَّةِ إسْرائِيلَ؟» نبوّاتٌ ضدَّ الباقينَ في القدس
А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?
14 ح ِينَئِذٍ، أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:
И Господното слово дойде към мене и рече:
15 « يا إنْسانُ، إنَّ الَّذِينَ ما زالُوا يَسكُنُونَ القُدْسَ يَتَكَلَّمُونَ بِشُرُورٍ عَلَى إخْوَتِكَ وَأقرِبائِكَ وَكُلِّ بَيتِ إسْرائِيلَ، فَيَقُولُونَ: ‹قَدِ ابتَعَدُوا كَثِيراً عَنْ مَحضَرِ اللهِ. لِذَلِكَ فَقَدْ أُعطِيَتِ الأرْضُ لَنا.›
Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.
16 ف َقُلْ لِلمَسبِيِّينَ: ‹يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: صَحِيحٌ أنِّي طَرَدتُكُمْ إلَى الأُمَمِ الأُخرَى، وَشَتَّتُّكُمْ فِي البِلادِ. لَكِنَّنِي سَأكُونُ هَيكَلَهُمْ لِفَترَةٍ قَصِيرَةٍ فِي البِلادِ الَّتِي هُمْ فِيها الآنَ.»
Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по <разни> страни, И съм бил на тях за малко <време> светилище В страните гдето са отишли,
17 ل ِذَلِكَ قُلْ لَهُمْ: يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: سَأجمَعُكُمْ مِنْ كُلِّ الشُّعُوبِ وَالأراضِي الَّتِي شَتَّتُّكُمْ فِيها. وَسَأُعطِيكُمْ أرْضَ إسْرائِيلَ.
Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 و َحِينَ يَعُودُونَ إلَى أرْضِهِمْ: سَيُزِيلُونَ كُلَّ النَّجاساتِ وَالخَطايا المَمقُوتَةِ.
И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 و َسَأُعطِيهُمْ قَلباً مُوَحَّداً، وَأضَعُ رُوحاً جَدِيدَةً فِيهِمْ! وَسَأنزِعُ القَلبَ الحَجَرِيَّ مِنهُمْ، وَأُعطِيهِمْ قَلباً لَحمِيّاً،
Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,
20 ل ِيَتبَعُوا شَرائِعِي وَيَحفَظُوا فَرائِضِي. حِينَئِذٍ، سَيَكُونُونَ شَعبِي، وَأنا سَأكُونُ لَهُمْ إلَهاً.
За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
21 أ مّا الَّذِينَ تَقُودُهُمْ قُلُوبُهُمْ إلَى النَّجاساتِ وَالخَطايا الكَرِيهَةِ، فَسَأُعاقِبُهُمْ عَلَى أعْمالِهِمْ.›» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.
А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.
22 ث ُمَّ رَفَعَتْ مَلائِكَةُ الكَرُوبِيمَ. أجنِحَتَها وَارتَفَعَتْ وَدَوالِيبُها بِجانِبِها، وَمَجدُ إلَهِ إسْرائِيلَ عَلَيهِا.
Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата <се издигнаха> край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
23 ف َارتَفَعَ مَجدُ اللهِ وَتَرَكَ المَدِينَةَ، وَاستَقَرَّ عَلَى الجَبَلِ الواقِعِ شَرقَ المَدِينَةِ.
И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.
24 ح ِينَئِذٍ، وَبَيْنَما كُنْتُ أرَى الرُّؤيا الَّتِي أراها لِيَ رُوحُ اللهِ، رَفَعَتْنِي رُوحٌ وَحَمَلَتْنِي إلَى المَسبِيِّينَ فِي أرْضِ الكَلْدانِيِّينَ. وَعِندَئِذٍ ارتَفَعَتْ عَنِّي الرُّؤيا.
И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 ف َأخبَرتُ المَسبِيِّينَ بِكُلِّ ما أراهُ اللهُ لِي، وَتَكَلَّمَ بِهِ إلَيَّ.
После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.