1 و َذَهَبَ رَحُبْعامُ إلَى مَدِينَةِ شَكِيمَ لأنَّ جَميعَ بَنِي إسْرائِيلَ ذَهَبُوا إلَى هُناكَ لِكَي يُبايِعُوهُ مَلِكاً.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 و َسَمعَ يَرُبْعامُ أنَّ رَحُبْعامَ سَيَكُونُ المَلكَ الجَدِيدَ. وَكانَ يَرُبْعامُ بنُ نَباطَ فِي مصْرَ لِأنَّهُ فَرَّ مِنْ وَجهِ المَلِكِ سُلَيْمانَ، وَأقامَ فِي مِصرَ.

И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3 ف َاستَدعُوهُ فَرَجِعَ منْ مصْرَ، وَذَهَبَ هُوَ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى رَحُبْعامَ. وَقالُوا لَهُ:

Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 « لَقَدْ صَعَّبَ أبُوكَ حَياتَنا. فَكانَ ذَلِكَ عِبئاً ثَقيلاً عَلَينا. وَالآنَ خَفِّفْ حِملَنا فَنَخْدِمَكَ.»

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 ف َقالَ لَهُمْ رَحُبْعامُ: «اذهَبُوا وَعُودُوا إلَيَّ بَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ.» فَانصَرَفَ الشَّعبُ.

А той им рече: Идете си, <чакайте> за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6 ف َاسْتَشارَ المَلِكُ رَحُبْعامُ بَعضَ الشُّيُوخِ الَّذِينَ عَمِلُوا مُسْتَشارِينَ لِأبِيهِ سُلَيْمانَ فِي حَياتِهِ وَسَألَهُمْ: «بِماذا أرُدُّ عَلَى الشَّعبٍ؟»

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 ف َقالَ الشُّيُوخُ لرَحُبْعامَ: «إذا خَدَمْتَ هَذا الشَّعبِ وَاستَجَبْتَ لَهُمْ وَأرْضَيتَهُمْ بِكَلامٍ حَسَنٍ، حِينَئِذٍ، سَيَخدمُونَكَ وَيَكُونُونَ طَوْعَ أمْرِكَ إلَى الأبَدِ.»

Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 ل َكِنَّ رَحُبْعامَ لَمْ يَستَمِعْ إلَى نَصيحَتِهِمْ. فَسَألَ شُبّاناً صِغاراً نَشَأُوا مَعَهُ وَجَعَلَهُمْ مُسْتَشارِيهِ.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 ق الَ لَهُمْ رَحُبْعامُ: «قالَ الشَّعبُ لِي: ‹خَفِّفِ الحِملَ الَّذِي وَضَعَهُ أبُوكَ عَلَى أكتافِنا›. فَبِماذا أرُدُّ عَلَيهِمْ؟»

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 ف َقالَ لَهُ أصحابُهُ الشُّبّانُ الَّذِينَ نَشَأُوا مَعَهُ: «قالَ لَكَ هَؤُلاءِ النّاسُ: ‹فَرَضَ عَلَينا أبُوكَ أشغالاً شاقَّةً. فَالآنَ خَفِّفِ الحِملَ عَنّا.› فَقُلْ لَهُمْ: ‹خِنْصَرِي أغلَظُ مِنْ جِسْمِ أبِي!

И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 ف َرَضَ أبِي عَلَيكُمْ حِملاً ثَقِيلاً، أمّا أنا فَسَأزِيدُ عَلَيهِ. أدَّبَكُمْ أبِي بِسِياطٍ مِنْ جِلدٍ، أمّا أنا فَسأؤدِّبُكُمْ بِسِياطٍ ذاتِ أطرافٍ حَدِيديَّةٍ!›»

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 و َبَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ، رَجعَ يَرُبْعامُ وَكُلُّ الشَّعبِ إلَى رَحُبْعامَ إذْ قالَ لَهُمْ: «عُودُوا إلَيَّ بَعْدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ.»

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 ف َتَكَلَّمَ إلَيْهِمْ بِطَرِيقَةٍ قاسِيَةٍ، تارِكاً نَصِيحَةَ الشُّيُوخِ.

И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 ف َقالَ لَهُمْ ما نَصَحَهُ الشُّبّانُ بِهِ: «فَرَضَ أبِي عَلَيكُمْ حِملاً ثَقِيلاً، أمّا أنا فَسَأزِيدُ عَلَيهِ. أدَّبَكُمْ أبِي بِسِياطٍ مِنْ جِلدٍ، أمّا أنا فَسأؤدِّبُكُمْ بِسِياطٍ ذاتِ أطرافٍ حَدِيديَّةٍ!»

и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 ف َلَمْ يَسْتَجِبِ المَلِكُ لِطَلَبِ الشَّعبِ. وَقَدْ تَسَبَّبَ اللهُ فِي حُدُوثِ هَذا الأمْرِ لِكَي يُؤكِّدَ اللهُ الكَلامَ الَّذِي قالَهُ لِيَرُبْعامَ بْنِ نَباطَ عَلَى فَمِ النَّبِيِّ أخِيّا الشِّيلُونِيِّ.

Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 و َرَأى كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ أنَّ المَلِكَ الجَدِيدَ لَمْ يَسْتَمِعْ إلَيْهِمْ. فَقالُوا لِلمَلِكِ: «ما لَنا وَلِعائِلَةِ داوُدَ؟ ألَنا أيُّ مِيراثٍ فِي أرْضِ يَسَّى؟ فَلْنَذْهَبْ، نَحنُ بَنِي إسْرائِيلَ، كُلُّ واحِدٍ إلَى بَيتِهِ. وَلْنَدَعِ ابْنَ داوُدَ يَحْكُمْ جَماعَتَهُ!» فَذَهَبَ بَنُو إسْرائِيلَ إلَى بُيُوتِهِمْ.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17 ف َلَمْ يَعُدْ رَحُبْعامُ يَحْكُمُ إلّا بَنِي إسْرائِيلَ السّاكِنِينَ فِي مُدُنِ يَهُوذا.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 و َكانَ أدُورامُ أحَدَ المُشرِفِينَ عَلَى العُمّالِ. فَأرْسَلَهُ رَحُبْعامُ لِيَتَحَدَّثَ إلَى الشَّعبِ. لَكِنَّهُمْ رَجَمُوهُ حَتَّى المَوتِ. فَأسْرَعَ المَلِكُ رَحُبْعامُ إلَى مَرْكَبَتِهِ وَهَرَبَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

Тогава цар Ровоам прати <при израилтяните> Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 ف َتَمَرَّدَ بَنُو إسْرائِيلَ عَلَى عائِلَةِ داوُدَ، وَمازالُوا كَذَلِكَ إلَى هَذا اليَومِ.

Така Израил въстана против Давидовия дом <и остава въстанал> до днес.

20 و َسَمِعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ أنَّ يَرُبْعامَ قَدْ رَجِعَ. فَدَعُوهُ إلَى اجتِماعٍ وَنَصَّبُوهُ مَلِكاً عَلَى كُلِّ إسْراائِيلَ. أمّا عَشِيرَةُ يَهُوذا، فَكانَتِ الوَحِيدَةَ الَّتِي ظَلَّتْ عَلَى وَلائِها لِعائِلَةِ داوُدَ.

А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 و َرَجِعَ رَحُبْعامُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَجَمَعَ عَشَائِرَ يَهُوذا وَقَبِيلَةَ بَنْيامِيْنَ. فَكانُوا جَيشاً وَصَلَ عَدَدُهُ إلَى مِئَةٍ وَثَمانينَ ألفَ رَجُلٍ. حَشَدَهُمْ رَحُبْعامُ لِيُحارِبَ بَنِي إسْرائِيلَ وَيَسْتَرِدَّ مُلْكَهُ.

Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22 ل َكِنَّ اللهَ تَكَلَّمَ إلَى شِمْعِيا، رَجُلِ اللهِ فَقالَ لَهُ:

Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

23 « تَكَلَّمْ إلَى رَحُبْعامَ بْنِ سُلَيْمانَ، مَلِكِ يَهُوذا، وَإلَى كُلِّ شَعبِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ.

Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 و َقُلْ لَهُمْ: ‹يَقُولُ اللهُ لا تَذهَبُوا لِتُحارِبُوا إخْوَتَكُمْ. فَلْيَرْجِعْ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ إلَى بَيتِهِ. فَهَذا الَّذِي حَدَثَ مِنِّي أنا!›» فَأطاعَ جَمِيعُ الرِّجالِ فِي جَيشِ رَحُبْعامَ أمْرَ اللهِ ، وَعادُوا جَمِيعاً إلَى بُيُوتِهِمْ.

Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 و َحَصَّنَ يَرُبْعامُ مَدِينَةِ شَكِيمَ الَّتِي فِي مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، وَجَعَلَها مَقَرّاً لَهُ. ثُمَّ ذَهَبَ إلَى مَدِينَةِ فَنُوئِيلَ وَحَصَّنَها.

Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26 و َقالَ يَرُبْعامُ فِي نَفسِهِ: «قَدْ يَحِنُّ الشَّعبُ إلَى حُكْمِ عائِلَةِ داوُدَ،

А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 إ نِ اسْتَمَرُّوا فِي الذَّهابِ إلَى بَيتِ اللهِ فِي القُدْسِ. فَيَعُودُ وَلاؤُهُمْ إلَى رَحُبْعامَ، مَلِكِ يَهُوذا. حِينَئِذٍ، سَيَقتُلُونَنِي، وَيَعُودُونَ إلَى رَحُبْعامَ.»

<защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 ف َاسْتَشارَ المَلِكُ رِجالَهُ، وَصَنَعَ عِجلَينِ ذَهَبِيَّينِ بِناءً عَلَى نَصِيحَتِهِمْ. وَقالَ لِلشَّعبِ: «صَعْبٌ عَلَيكُمْ أنْ تَذهَبُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِلعِبادَةِ، هَذِهِ هِيَ آلِهَتُكَ الَّتِي أخرَجَتْكَ مِنْ أرْضِ مِصرَ يا إسْرائِيلُ.»

Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29 ف َوَضَعَ أحَدَ العِجلَينِ فِي بَيتِ إيلَ، وَالآخَرَ فِي مَدِينَةِ دانَ.

И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 ف َكانَ بَنُو إسْرائِيلَ يذهبون إلَى مَدِينَتَي بَيتِ إيلَ وَدانَ لِيَعبُدُوا العِجلَينِ. فَكانَتْ هَذِهِ خَطِيَّةً عَظِيمَةً جِدّاً.

А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 و َبَنَى يَرُبْعامُ أيضاً هَياكِلَ فِي المُرتَفَعاتِ. وَاختارَ كَهَنَةً مِنْ مُختَلَفِ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، فَلَمْ يَقتَصِرْ عَلَى قَبِيلَةِ لاوِي.

<Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 و َابتَدَعَ المَلِكُ يَرُبْعامُ عِيداً جَدِيداً شَبِيهاً بِالعِيدِ الَّذِي كانَ يُقامُ فِي يَهُوذا. لَكِنَّ هَذا العِيدَ كانَ فِي الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثّامِنِ. وَأثناءَ ذَلِكَ الوَقتِ، قَدَّمَ المَلِكُ ذَبائِحَ عَلَى المَذبَحِ فِي مَدِينَةِ بَيتِ إيلَ لِلعِجلَينِ اللَّذَينِ صَنَعَهُما. وَاختارَ يَرُبْعامُ أيضاً كَهَنَةً مِنْ بَيتِ إيلَ لِيَخدِمُوا فِي المُرتَفَعاتِ الَّتِي بَناها.

Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 و َهَكَذا ابتَدَعَ يَرُبْعامُ وَقتاً يُعَيِّدُ فِيهِ بَنُو إسْرائِيلَ، وَهْوَ اليَومُ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثّامِنِ. وَأثناءَ ذَلِكَ العِيدِ، قَدَّمَ ذَبائِحَ وَأحرَقَّ بَخُوراً عَلَى المَذبَحِ الَّذِي بَناهُ فِي مَدِينَةِ بَيتِ إيلَ.

И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.