1 ا سْتَمِعُوا إلَيَّ يا سُكّانَ الجُزُرِ، وَأصغِي أيَّتُها الأُمَمُ البَعِيدَةُ. قَبلَ أنْ أُولَدَ دَعانِي اللهُ لأخدِمَهُ، سَمَّانِي وَأنا بَعدُ فِي رَحمِ أُمِّي.

Слушайте ме, острови, И внимавайте, далечни племена: Господ ме призова още от рождението, Още от утробата на майка ми спомена името ми!

2 ج َعَلَ فَمِي كَالسَّيفِ الحادِّ. خَبَّأنِي فِي ظِلِّ يَدِهِ. جَعَلَنِي سَهماً مَصقُولاً، وَخَبَّأنِي فِي كِنانَتِهِ.

Направи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;

3 ق الَ لِي: «أنتَ عَبدِي، أنْتَ إسْرائِيلُ الَّذِي بِهِ سَأُظهِرُ مَجدِي.»

И рече ми: Ти си Мой служител, <Ти си> Израил, в когото ще се прославя.

4 و َلَكِنِّي قُلْتُ: «تَعِبتُ وَاجتَهَدتُ باطِلاً، وَأجهَدتُ نَفسِي دُونَ أنْ أُنجِزَ شَيئاً. ها إنَّ أمرِي مَعَ اللهِ ، وَمُكافَأتِي عِندَهُ.»

Но аз <си> рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

5 ج َبَلَنِي اللهُ فِي بَطنِ أُمِّي لأكُونَ خادِماً لَهُ، لإرجاعِ شَعبِ يَعقُوبَ إلَيهِ، وَلِجَمعِ إسْرائِيلَ حَولَهُ. لِهَذا أنا مُكَرَّمٌ فِي عَينَيِّ اللهِ ، وَقَدْ صارَ إلَهِيَ قُوَّتِي.

Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, - (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

6 و َقالَ لِي: «ألَيسَ كافِياً أنْ تَكُونَ عَبدِي، لِقِيامِ قبائلِ بَنِي يَعقُوبَ، وَرَدِّ النّاجِينَ مِنْ بِنِي إسْرائِيلَ؟ لَكِنِّي سَأجعَلُكَ نُوراً لِلأُمَمِ، لِكَي يَصِلَ خَبَرُ خَلاصِي جَميعَ النّاسِ إلَى أقصَى الأرْضِ.»

Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

7 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، فادِي إسْرائِيلَ وَقُدُّوسُهُ، لِلمُهانِ وَالمَنبُوذِ مِنَ الأُمَّةِ، وَلِعَبدِ الحُكّامِ: «سَيَقِفُ المُلُوكُ احتِراماً لَكَ، وَسَيَركَعُ الرُّؤَساءُ أمامَكَ، بِسَبَبِ اللهِ الأمِينِ قُدُّوسُ إسْرائِيلَ الَّذِي اختارَكَ.» يُومُ الخلاص

Така казва Господ. Изкупителят на Израиля, и Светият негов, На онзи, когото човек презира, На онзи, от когото се гнуси народът, На слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, - Князе, и ще се поклонят, Заради Господа, Който е верен, <Заради> Светият Израилев, Който те избра.

8 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «فِي وَقتِ القُبُولِ اسْتَجَبتُ لَكَ، وَفِي يَومِ الخَلاصِ جِئتُ لِمَعُونَتِكَ. حَفِظتُكَ وَجَعَلْتُكَ وَسِيطَ عَهدٍ مَعَ الشَّعبِ، لإعادَةِ إصلاحِ الأرْضِ، وَلإعادَةِ تَوزِيعِ الأراضِي الخَرِبَةِ لأصحابِها.

Така казва Господ: В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; Ще те опазя, и ще те дам за завет на людете За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

9 ل ِتَقُولَ لِلأسرَى: ‹اخرُجُوا،› وَلِلَّذِينَ فِي الظُّلمَةِ: ‹أظهِرُوا أنفُسَكُمْ.› فَسَيَرعَوْنَ كَالغَنَمِ فِي طَرِيقِ عَودَتِهِمْ فِي مَراعٍ فَوقَ التِّلالِ.

Като кажеш на вързаните: Излезте, - На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

10 ل َنْ يَجُوعُوا وَلَنْ يَعطَشُوا، وَلَنْ تُؤذِيَهُمُ الشَّمسُ وَلا حَرُّ الصَّحراءِ. فَالَّذِي يُعَزِّيهِمْ سَيَقُودُهُمْ، وَسَيَأخُذُهُمْ إلَى يَنابِيعِ المياهِ.

Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.

11 س َأُخفِضُ التِّلالَ وَأرفَعُ المُنخَفَضاتِ لِتَسوِيَةِ طَرِيقِي.

И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.

12 « ها شَعبٌ آتٍ مِنْ بَعِيدٍ. مِنَ الشَّمالِ وَمِنَ الغَربِ، وَمِنْ أرْضِ أسوانَ.»

Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.

13 ت َرَنَّمِي أيَّتُها السَّماواتُ، وَافرَحِي أيَّتُها الأرْضُ، وَانطَلِقِي أيَّتُها الجِبالُ بِالتَّسبِيحِ، لأنَّ اللهَ عَزَّى شَعبَهُ، وَسَيَرحَمُ الَّمُتألِّمِينَ. صِهْيَوْنُ: المَرأةُ المَهجُورة

Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.

14 و َلَكِنَّ صِهْيَوْنَ قالَتْ: « اللهُ هَجَرَنِي، وَسَيِّدِي نَسِيَنِي.»

Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.

15 و َيَقُولُ اللهُ: «هَلْ تَنسَى امْرأةٌ طِفلَها الرَّضِيعَ، أوْ تَتَوانَى عِنْ رَحمَةِ وَلِيدِها؟ نَعَمْ، حَتَّى هَؤلاءِ يَنسَينَ أولادَهُنَّ، أمّا أنا فَلا أنسَى.

Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

16 ل َقَدْ نَقَشتُكِ عَلَى يَدَيَّ. أسوارُكِ أمامَ عَينَيَّ دائِماً.

Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.

17 أ ولادُكِ يُسرِعُونَ إلَيكِ، وَالَّذِينَ هَدَمُوكِ وَخَرَّبُوكِ سَيُغادِرُونَ.» عَودَةُ بَني إسْرائِيل

Чадата ти ще дойдат набързо; <А> разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.

18 ا رفَعِي عَينَيكِ وَانظُرِي حَولَكِ، كُلُّهُمْ يَجتَمِعُونَ وَيَأتُونَ إلَيكِ. يَقُولُ اللهُ: «أُقسِمُ بِذاتِي، إنَّ أولادَكِ سَيَكُونونَ كَقِلادَةٍ حَولَ عُنقِكِ، وَكالجَواهِرِ الَّتِي تَرتَدِيها العَرُوسُ.

Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. <Заклевам се> в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

19 « دَمَّرْتُكِ وَخرَّبْتُكِ، وَحَطَّمْتُكِ تَماماً. وَلَكِنَّكِ سَتَزدَحِمِينَ بِالسُّكّانِ قِرِيباً، وَالَّذِينَ ابتَلَعُوكِ يَبتَعِدُونَ.

Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите <ти>; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

20 و َالأولادُ الَّذِينَ ظَنَنْتِ أنَّكِ فَقَدتِهِمْ، سَيَقُولُونَ لَكِ يَوماً: ‹هَذا المَكانُ ضَيِّقٌ، وَسِّعِيهِ لِنَسكُنَ فِيهِ.›

Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.

21 ح ِينَئِذٍ، سَتَقُولِينَ لِنَفسِكِ: ‹مَنْ وَلَدَ هَؤُلاءِ الأولادَ لِي؟ فَقَدْ فَقَدتُ أولادِيَ، وَأنا الآنَ عاقِرٌ. كُنتُ مَسبِيَّةً وَبَعِيدَةً، فَمَنْ رَبَّى هَؤلاءِ الأولادَ؟ هُجِرْتُ وَتُرِكْتُ وَحدِي، فَمِنْ أينَ جاءُوا؟›»

Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?

22 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «سَأرفَعُ يَدِي كَإشارَةٍ لِلأُمَمِ، وَسَأرفَعُ رايَتِي لِلشُّعُوبِ، فَيَأتُونَ بِبَنِيكِ عَلَى أيدِيهِمْ، وَيحمِلُونَ بَناتَكِ عَلَى أكتافِهِمْ.

Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.

23 س َيَتَعَلَّمُ أولادُكِ عَلَى أيدِي المُلُوكِ، وَسَتَعتَنِي الأمِيراتُ بِهِمْ. سَيَركَعُونَ أمامَكِ وَوُجُوهُهُمْ نَحوَ الأرْضِ، وَسَيَلحَسُونَ غُبارَ أقدامِكِ. حِينَئِذٍ، سَتَعرِفِينَ أنِّي أنا اللهُ ، لا يَخْزَى الَّذِينَ يَضَعُونَ رَجاءَهُمْ بِي.»

Царе ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че ония, които Ме чакат, не ще се посрамят.

24 ه َلْ يُمكِنُكَ أنْ تَأخُذَ غَنِيمَةَ جُندِيٍّ قَوِيٍّ؟ أوْ أنْ تُحَرِّرَ أسِيراً مِنْ يَدِ رَجُلٍ قاسٍ؟

Нима може да се отнеме користта от силния, Или да се отърват пленените от юнак {Или: Праведно.}?

25 ل َكِنْ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَيُؤخَذُ الأسرَى مِنَ الجُنُودِ الأقوِياءِ، وَتُسْتَرَدُّ الغَنِيمَةُ مِنَ القاسِي. أنا نَفسِي سَأُحارِبُ عَنكِ، وَسَأُخَلِّصُ أولادَكِ.

Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта ще се отърве от страшния; Защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, И ще спася чадата ти.

26 س َأجعَلُ الَّذِينَ يَظلِمُونَكِ يَأكُلُونَ أجسادَهُمْ، وَسَيَسكَرُونَ بِدَمِهِمْ كَسُكرِهِمْ بِالخَمرِ. حِينَئِذٍ، سَيَعرِفُ جَميعُ النّاسِ أنِّي أنا اللهَ الَّذِي أُخَلِّصُكِ وَأفدِيكِ.»

А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, И ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; - И всяка твар ще познае, Че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов.