1 إ لَيكَ أرفَعُ عَينَيَّ، أيُّها المُتَوَّجُ فِي السَّماءِ!

(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 ك َما يَعتَمِدُ العَبدُ عَلَى سَيِّدِهِ، وَالخادِمَةُ عَلَى سَيِّدَتِها، هَكَذا نَحنُ نَتَّكِلُ عَلَى إلَهِنا لِكَي يُبدِيَ لَنا رَحمَةً.

Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 ا رحَمْنا، يا اللهُ ، ارحَمنا، فَقَدِ اكتَفَينا مِنَ الذُّلِّ

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 م ِنَ الإهاناتِ وَالاسْتِهزاءِ مِنْ أُولَئِكَ المُرتاحِينَ المُتَغَطرِسِينَ!

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.