1 ك انَ يُوآشُ فِي السّابِعَةِ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما تَوَلَّى الحُكمَ، وَحَكَمَ أربَعِينَ سَنَةً في مَدينَةِ القُدْسِ. وَاسْمُ أُمِّهِ ظَبْيَةُ، وَهيَ مِنْ بِئْرِ السَّبعِ.

Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

2 و َعَمِلَ يُوآشُ ما يُرضِي اللهَ طَوالَ حَياةِ الكاهن يَهُوياداعَ.

И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

3 و َاختارَ يَهُوياداعُ زَوجَتَينِ ليُوآشَ. فَأنجَبَ يُوآشُ أولاداً وَبَناتٍ.

И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

4 و َبَعدَ مُدَّةٍ قَرَّرَ يُوآشُ أنْ يُرَمِّمَ بَيتَ اللهِ.

След това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

5 ف َدَعَى الكَهَنَةَ وَالَّلاوِيِّينَ مَعاً. وَقالَ لَهُمُ: «اذهَبُوا إلَى مُدُنِ يَهُوذا وَاجمَعُوا المالَ الَّذِي يَدفَعُهُ بَنُو إسْرائِيلَ كُلَّ سَنَةٍ. أنفِقُوا ذَلِكَ المالَ فِي تَرْمِيمِ بَيتِ إلَهِكُمْ، وَعَجِّلُوا بِذَلِكَ.»

И тъй събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

6 ف َاسْتَدْعَى المَلكُ يُوآشُ رَئيسَ الكَهَنَةِ يَهُوياداعَ، وَقالَ لَهُ: «لِماذا لَمْ تَطلُبْ منَ الَّلاوِيِّينَ أنْ يُحضِرُوا مَبلَغَ الضَّرِيبَةِ مِنْ يَهُوذا وَالقُدسِ؟ فَقَدْ سَبَقَ أنْ استَخدَمَ مُوسَى خادِمُ اللهِ وَبَنُو إسْرائِيلَ مَبلَغَ الضَّرِيبَةِ لِبِناءِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.»

Тогава царят повика началника <на работата> Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, <определен> от Господния слуга Моисей <да се събира> от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

7 و َكانَ أبناءُ عَثَلْيا الشِّرِّيرَةِ قَدْ سَطُوا عَلَى بِيتِ اللهِ. وَأخَذُوا الآنِيَةَ المُقَدَّسَةَ المُستَخدَمَةَ فِي عِبادَةِ اللهِ وَاستَخدَمُوها لِعبادَةِ آلِهَةِ البَعلِ.

(Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

8 و َأصدَرَ المَلِكُ يُوآشُ أمْراً بِصُنْعِ صُندُوقٍ وَوَضْعِهِ خارِجَ البَوّابَةِ عِندَ بَيتِ اللهِ.

Прочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

9 ث ُمَّ أذاعَ الَّلاوِيُّونَ إعلاناً فِي يَهُوذا وَالقُدسِ. فَنادُوا أنَّ عَلَى الشَّعبِ أنْ يُحضِرُوا مَبلَغَ الضَّرِيبَةِ للهِ. وَهُوَ مَبلَغُ الضَّرِيبَةِ الَّتِي فَرَضَها مُوسَى عَبدُ اللهِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ فِي البَرِّيَّةِ.

И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък наложен върху Израиля от Божия слуга Моисей в пустинята.

10 ف َفَرِحَ كُلُّ القادَةِ وَالشَّعْبِ، وَصارُوا يَضَعُونَ مِنْ مالِهِم فِي الصُّنْدُوقِ حَتَّى يَمْتَلِئَ.

И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

11 و َكانَ الَّلاوِيُّونَ يَأخُذُونَ الصُّنْدُوقَ إلَى الوُكَلاءِ الَّذِينَ انتَدَبَهُمُ المَلِكُ. وَعندَما يَرَوْنَ أنَّ الصُّنْدُوقَ مُمتَلئٌ مالاً، كانَ كاتِبُ المَلِكِ وَالوَكِيلُ المُنتَدَبُ مِنْ رَئِيسِ الكَهَنَةِ يَأتِيانِ وَيَأخُذانِ المالَ مِنَ الصُّنْدُوقِ، ثُمَّ يُعِيدانِهِ إلَى مَكانِهِ. وَكَرَّرُوا هَذا الأمرَ مَرّاتٍ كَثِيرَةً، فَجَمَعُوا مالاً كَثِيراً.

И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

12 ث ُمَّ كانَ المَلِكُ يُوآشُ وَيَهُوياداعُ يَدْفَعُونَ أُجُورَ العُمّالِ الَّذِينَ كانُوا يَشتَغِلُونَ فِي بَيتِ اللهِ. فَقَدِ اسْتَأْجَرَ العامِلُونَ عَلَى بَيتِ اللهِ نَحّاتِي خَشَبٍ وَنَجّارِينَ لِكَي يُعِيدُوا بِناءَ بَيتِ اللهِ. وَاستَأجَرُوا أيضاً عُمّالاً ماهِرينَ فِي استِخدامِ الحَدِيدِ وَالبُرونْزِ فِي الهَيكَلِ.

И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари за да поправят Господния дом.

13 و َقامَ العامِلونَ بِعَمَلِهِمْ عَلَى أفْضَلِ وَجْهٍ. فَكانَ التَرْمِيمُ يَتَقَدَّمُ شَيئاً فَشَيئاً. فَقَدْ بَنَوْا بِيتَ اللهِ حَسَبَ تَصْمِيمِهِ السّابِقِ، وَقَوُّوهُ.

И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в <първото> му състояние и го закрепиха.

14 و َلَمّا أكمَلَ العُمّالُ عَمَلَهُمْ، جَلَبُوا المالَ المُتَبَقِّيَ إلَى المَلِكِ وَيَهُوياداعَ. فَاسْتُخْدِمَ ذَلِكَ المالُ فِي عَمَلِ أغراضٍ وَأدَواتٍ لِبَيتِ اللهِ. فَاسْتُخْدِمَتْ تلكَ الأغراضُ وَالأدَواتُ فِي الخِدمَةِ فِي الهَيكَلِ وَفِي تَقدِيم الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ. وَصَنَعُوا طاساتٍ وَأدَواتٍ أُخْرَى مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ. وَكانَ الكَهَنَةُ يُقَدِّمُونَ الذَّبائِحَ فِي بَيتِ اللهِ طَوالَ حَياةِ يَهُوياداعَ.

И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне <жертви>, темянници, и <други> златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

15 و َشاخَ يَهُوياداعُ. وَماتَ بَعدَ أنْ شَبِعَ مِنَ الأيّامِ، إذْ بَلَغَ المِئَةِ وَالثَّلاثِينَ سَنَةً مِنَ العُمرِ.

Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря.

16 و َدَفَنَ الشَّعبُ يَهُوياداعَ في مَدِينَةِ داوُدَ مَعَ المُلُوكِ. وَقَدْ دَفَنُوهُ هُناكَ إكراماً لَهُ، لِأنَّهُ فَعَلَ الكَثيرَ فِي حَياتهِ لِخَيرِ إسْرائِيلَ وَلِخَيرِ اللهِ وَبَيْتِهِ. يُوآشُ يَفعَلُ الشَّرّ

И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

17 و َبَعدَ مَوتِ يَهُوياداعَ، جاءَ قادَةُ يَهُوذا وَانْحَنُوا احتِراماً لِلمَلِكِ يُوآشَ. فَاسْتَمَعَ المَلِكُ إلَى نَصِيحَةِ هَؤُلاءِ القادَةِ.

А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

18 ف َتَرَكُوا بَيْتَ اللهِ ، إلَهِ آبائِهِمْ. وَراحُوا يَعبُدُونَ أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ وَأصناماً أُخْرَى. فَغَضِبَ اللهُ عَلَى أهلِ يَهُوذا وَالقُدسِ بِسَبَبِ الذَّنبِ العَظِيمِ الَّذِي ارْتَكَبَهُ المَلِكُ وَالقادَةُ.

и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

19 و َأرسَلَ أنبِياءً إلَى الشَّعبِ لِكَي يُعِيدَهُمْ إلَى اللهِ. وَقَدْ شَهِدَ الأنبِياءُ ضِدَّ أُولَئِكَ القادَةِ، فَلَمْ يُصغِ الشَّعبُ للأنبِياءِ.

При все това, <Бог> им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

20 ف َحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى زَكَرِيّا بْنِ يَهُوياداعَ الكاهِنِ. فَوَقَفَ أمامَ الشَّعبِ وَقالَ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹لِماذا تَتَجاهَلُونَ وَصايا اللهِ فَتَفْشَلُونَ؟ تَرَكْتُمْ اللهَ فَتَرَكَكُمْ!›»

Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана <на високо място> над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

21 ل َكِنَّ الشَّعبُ تآمَرَ عَلَى زَكَرِيّا. وَبَأمْرٍ مِنَ المَلِكِ، رَجَمَ الشَّعبُ زَكَرِيّا بِالحِجارَةِ حَتَّى ماتَ فِي ساحَةِ بَيتِ اللهِ.

Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

22 و َلَمْ يَتَذَكَّرِ المَلِكُ يُوآشُ فَضلَ يَهُوياداعَ أبِي زَكَرِيّا عَلَيهِ. فَقَتَلَ زَكَرِيّا بْنَ يَهُوياداعَ. فَقالَ زَكَرِيّا وَهُوَ يَلفُظُ أنفاسَهُ الأخِيرَةَ ليُوآشَ: «تَيَقَّنْ مِنْ أنَّ اللهَ يَرَى ما تَفعَلُهُ وَأنَّهُ سَيُعاقِبُكَ!»

Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири.

23 و َفِي نهايَةِ السَّنَةِ هَجَمَ الجَيشُ الأرامِيُّ عَلَى يُوآشَ. فَهاجَمُوا يَهُوذا وَالقُدسَ وَقَتَلُوا قادَةَ الشَّعبِ. وَنَهَبُوا كُلَّ كُنُوزِ المَلِكِ وَأخَذُوها إلَى مَلِكِ دِمَشقَ.

И в края на годината, сирийската войска възлезе против <Иоаса;> и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

24 ل َمْ يَكُنِ الجَيْشُ الأرامِيُّ المُهاجمُ كَبِيراً، لَكِنَّ اللهَ نَصَرَهُ عَلَى جَيشِ يَهُوذا الكَبِيرِ. لِأنَّ شَعبَ يَهُوذا تَرَكُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ، فَعُوقِبَ يُوآشُ.

При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така <сирийците> извършиха съдба против Иоаса.

25 ت َرَكَ الجَيشُ الأرامِيُّ يُوآشَ مُصاباً إصابَةً بَلِيغَةً. فَتَآمَرَ عَلَى يُوآشَ خُدّامُهُ أنفُسُهُمْ لِأنَّهُ قَتَلَ زَكَرِيّا بْنَ يَهُوياداعَ الكاهنِ. جاءُوا إلَيهِ فِي فِراشِهِ وَقَتَلُوهُ. وَبَعدَ أنْ ماتَ يُوآشُ، دَفَنَهُ الشَّعبُ فِي مَدِينَةِ داوُدَ. لَكِنَّهُمْ لَمْ يَدفِنُوهُ فِي القُبُور المَلَكِيَّةِ.

А като заминаха от него, (и го оставиха <страдащ> с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

26 و َهَذانِ هُما الخادِمانِ الَّلذانِ تَآمَرا عَلَيهِ: زابادُ بْنُ شِمْعَةَ العَمُّونِيَّةِ، وَيَهُوزابادُ بْنُ شِمْرِيتَ المُوآبِيَّةِ.

А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита.

27 أ مّا قِصَصُ أبنائِه وَالنُبُوَّاتُ العَظيمَةُ ضِدَّهُ، وَبِناؤُهُ لِبِيتِ اللهِ، فَمَكتُوبَةٌ فِي كتاب تَفسيرِ المُلُوكِ. وَخَلَفَهُ ابنُهُ أمَصْيا عَلَى العَرْشِ.

А колкото за синовете му, и за тежките товари <за откуп наложени> върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.